Храните, които никога не се развалят или как се тровим с ГМО

Да ви призная, все си мисля, че няма какво да ме изненада, свързано с качеството на съвременната храна, но уви – за пореден път зяпнах от изумление.

Преди две седмици аз и семейството ми заминахме на почивка на морето. Няма да крия, че съм доста разсеяна и едва, когато наближихме Пловдив от нашия маршрут София-Бургас, се сетих, че в хладилника ни има половин диня, която бях забравила да изхвърля на тръгване. Вече си представях апокалиптичната картинка, която ще видя, след като се прибера и отворя хладилника, или по-скоро – миризмата, която ще се разнесе.
Е, две седмици по-късно се завърнахме у дома и с нежелание отворих въпросния хладилник. Вярно, че е доста добър и охлажда безупречно, но бях в пълно изумление, когато установих, че от него не се носи никаква миризма. Реших да се престраша и да опитам едно малко парче от динята, която изглеждаше като току що купена и нарязана. О, чудо! Та тя и на вкус беше съвсем като нова.
Мислех си, че след миналогодишното ми постижение, в което бях забравила кисело мляко 10 дни, при това отворено, посред лято, и което не беше вкиснало изобщо, нищо не може да ме изненада. Но динята (или поне това, което прилича на диня) определено ме впечатли. Чудя се какво ли точно са направили нейните създатели, за да я поддържат в толкова добър търговски вид, дори и 14 дни след нарязването й.
Имам опит и с извънземни пресни млека, телешка кайма и дори свински пастет, които също са достойни за приза „безупречен вид и дълголетие”.
И всичко това ме кара да се замисля – какво трябва да направи човек, решил да се храни здравословно, след като дори и динята с надпис „Вкусна и сладка от Любимец” се оказва продукт, нямащ нищо общо с натуралния му еквивалент. Изводите са за вас.

Източник: Родител бг