ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

ЛЯТО С ЮЛСКА СИЛА

Снежинки недоверие из въздуха се носят,

със връхчета пробождат цъфтящите мечти,

а лятото през юли, объркано и босо,

пибира под капела златните коси.

 

Загръща се със бриза и търси рамо завет,

на съскащи талази морето се гневи,

шумящи раковини премятат свойта памет

било ли му е зимно на лятото преди.

 

Пък то подсмърча свито, най – вече се страхува,

а плажът посивява, все повече мълчи,

дали не фантазира, може би бълнува

и лошият му сън ще свърши призори …

 

Но могат ли снежинки, макар и посред юли,

дори и да пробождат цъфтящите мечти,

следи да издълбаят по загорели скули

и всяка плажна стъпка след тях да не личи?

 

Дотам ли е на лятото слънчевата сила,

усмивката от обич, надеждата в очи?

Дори и за секунда да бях се усъмнила,

не бих го приютила във мен, за да поспи.

 

Снегът да досънува, тъгата да прогони,

наметката от бриза в конци да разплете,

и след  като сълзица – две след туй пророни,

да литне с юлска сила във синьото небе.

 

Автор: Мариела Русева ®