Дамян Дамянов
По Черноморието има населено място, в което оказването на спешна медицинска помощ може да стане час и половина след обаждането.
За да стигне линейка до там, са необходими 90 минути. Селото е отдалечено на 50 км. от филиал на Спешна помощ, но забавянето става заради трудно проходим път и релефа на местността, съобщава „Дарик“. Това се посочва в доклад на Сметната палата за качеството на медицинската помощ в България, който бе официално оповестен днес.
Става въпрос за село Козница. То попада в състава на община Несебър, но тъй като се намира до границата с Варненска област, се обслужва от филиала на Спешна помощ в Бяла, обясни за Дарик шефът на Центъра за спешна помощ – Варна д-р Мая Рашева. Тя добави, че край Обзор има няколко села, които се намират в планински район и са труднодостъпни за спешните медици от Бяла. Освен в Козница, повече се чака за спешна помощ и в с.Козичино. Линейки стигат трудно и до варненското село Самотино, което по официални данни има само един жител.
За щастие повиквания за Спешна помощ от споменатите села има 1-2 пъти годишно, като през 2014 г. не е имало нито едно, разкри д-р Рашева. По думите й няма такъв ресурс, за да се направи филиал на Спешна помощ в района.
152 780 души в 523 населени места в страната са със затруднен достъп до спешна медицинска помощ (над 20 минути), като те съставляват средно 8 на сто от жителите на тези населени места. Това са населени места с много нисък брой жители, които са разпръснати на значителни разстояния от филиалите на Спешна помощ. Въпреки че селището с най-отдалечен достъп се обслужва от ЦСМП-Варна, местният Спешен център е един от трите в страната с най-нисък относителен дял на населението със затруднен достъп – 3 на сто, се отбеляза още в доклада на Сметната палата.
Във Варненско средното време за обслужване на едно повикване е 12 минути. В 90 на сто от случаите линейките пристигат на адрес до 23 минути.
Докладът отчита и свързаността между Национална система 112 и Районната координационна централа (РКЦ). От ЦСМП-Варна установяват технологично забавяне от минимум 3 минути до предаване на повикването в РКЦ. При изграждане на конферентна връзка и когато случаят налага спешно приемане и задействане на екип от страна на РКЦ, информацията от работната станция на Районния център 112 пристига впоследствие когато екипът вече пътува към адреса.
Според мнението на варненската болница „Света Анна“, често екипите на Спешна помощ механично се придържат към модела „Load and go“ („Качвай и карай“) като транспортират пациента в най-близкото лечебно заведение, което не е подходящо за конкретния случай и впоследствие се налага нов транспорт до друго лечебно заведение, което оказва влияние върху своевременното и ефективно оказване на медицинската помощ.
Констатациите, изводите и оценките, свързани с дейността на спешната помoщ, са направени на основата на проучване в 7 центъра – Варна, Добрич, Благоевград, Кюстендил, Пловдив, София-град и Софийска област. Проучван е периодът между 1 януари 2010 и 30 юни 2014 г. При изследване на координацията и взаимодействието между Спешните центрове и лечебните заведения, в процеса на оказване на спешна медицинска помощ, е взето мнението на 12 лечебни заведения със спешни отделения, сред които и варненските болници „Света Анна“ и „Света Марина“.
