Затоплянето на океаните може да доведе до отделяне на метан от дъното им

Когато се става въпрос за климатични промени, често във фокуса на вниманието е въглеродният двуокис, пише Discovery News, цитиран от „Фокус“.

Метанът, който се отделя както от естествени източници, така и вследствие на човешка дейност обаче има 25 пъти по-голям потенциал да генерира вредни емисии в сравнение с въглеродния двуокис, според Американската агенция за защита на околната среда. По тази причина повишаването на температурите на океаните, което води до разтопяване на древни залежи от замръзнал метан под океанското дъно е особено тревожен факт.
Изследване на учени от Вашингтонския университет, публикувано в журнал на Американския геофизичен съюз, съобщава, че струите от въздушни мехури, наблюдавани край бреговете на Вашингтон и Орегон идват от нивата, където метановият хидрат – замръзналата стабилна форма на газа, би могла да се разгражда под въздействието на затоплящата се вода. Според океанографа Пол Джонсън изглежда източникът на струите е разграждащ се метан, които е бил в твърдо състояние в продължение на хиляди години.
Освободеният от залежите под океанското дъно газ не е толкова голяма заплаха за климата, колкото изглежда на пръв поглед. Учените посочват, че по-голямата част от дълбокоокеанския метан бива изконсумирана от морските микроби, които го превръщат във въглероден двуокис. Дори така, вредният ефект на метана не може се избегне. Допълнителното количество въглероден двуокис води до намаляване на нивата на кислород и увеличаване на киселинността на водата, което е неблагоприятно за морските животни. “Протичащите в момента промени в околната среда във Вашингтон и Орегон вече се отразяват на местните биологични видове и риболова и тези промени ще се засилят заради продължаващото отделяне на метан,” отбелзва Джонсън.
Друг проблем, свързан с отделянето на метана е, че замръзналият газ изпълнява ролята на лепило, които споява седиментните слоеве. Изследването потвърждава сценария, описан в проучване от 2014 година, според което топящите се залежи отделят 100 хиляди метрични тона метан годишно.