Като мине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговезни”. Те са ден преди да започне постенето или когато за последно се яде блажно – 14 ноември. За Коледните заговезни се готви голяма кокошка с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и мазнина.
Точи се и вита баница с тиква или наречена още „тиквеник” с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно, и няма да я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването” или отново може да се хапва блажно – това е традицията.
Последният ден в който, може да се яде месо, след Коледните Заговезни започват 40-дневните Коледни пости. Те свършват на 24 декември ил Бъдни вечер.
Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос.
Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино.
Венчавките са забранени от началото на Коледните пости до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари)