Събитията от последните няколко месеца силно отекват в съзнанието на цялата цивилизация. Много хора търсят отговорите в настоящето, но дали са там може да проверим като направим кратък исторически преглед на сблъсъците между исляма и християнството през вековете. Ако не бъдем будни да осъзнаем грешките написани в историята, може да повторим кръговрата за последен път. Този път мотивите са различни, ценностите са различни и посоката на потока е различна, но има едно голямо „НО“! Кръговратът се повтаря и дали свещена земя или социални права, копнежът си остава един и същ – един народ да отиде със убежденията си на друга земя и да ги наложи. Сблъсъкът е неизбежен и историята го доказва.
Кръстоносните походи са мащабни военни и религиозно-доктринални кампании, предприемани през Средновековието в защита на интересите и идеологията на Римокатолическата църква. Те са значително политическо, социално, културно и религиозно явление, променило чувствително хода на световната история. Кръстоносните походи целя̀т:
- разширяване или защитаване позициите на католическата религия,
- превземане или защитаване на земи, намиращи се под властта на враждебни към християнството владетели или народи или угрозата от завладяване от такива,
- потъпкване на еретически движения, за разправа с непокорни на църквата хора или на отделни владетели , включително населението на цели области и държави.
Особено важно място сред изначалните и прокламирини мотиви за предприемане на Кръстоносните походи заема т.нар. защита на Светите земи, т.е. осигуряването на християнска власт над тях. Участниците в походите се наричат кръстоносци – включили се в непосредствено провеждащи се или бъдещи кръстоносни походи поклонници – рицари, монаси, хора от простолюдието . Те воюват предимно срещу араби, маври, селджукски и османски турци, езически народи от Прибалтика.
Важно място в църковната дейност заема борбата с еретиците, като най-известни походи от този род са Албигойските войни, провели се между 1209 и 1229 г.; те биват наричани и Албигойски кръстоносен поход. За кръстоносни походи в най-общ смисъл могат да се приемат и войните от испанско-португалската Реконкиста, както и тези, предприети за завладяването и християнизирането на езическаЛатинска Америка, а също и на части от Южна Азия и Африка, от страна на католическите владетели.
Някои кръстоносни походи са предприети в защита на християните от Югоизточна Европа от нашествията и властта на османските турци. Пример за това е походът, предприет през 1396 г. от унгарския крал Сигизмунд Люксембургски, който и след разгрома на войските му при Никопол продължава опитите си за завземане на балканските земи обратно от османците. Унгарският крал същевременно провежда политика, насочена към васално обвързване на населението и владетелите им с Кралство Унгария, и Свещената Римска империя, на която е император от 1410 до 1437 г.
Точният брой на кръстоносните походи в този им замисъл не може да бъде известен. Освен 9-те традиционно приемани като „големи“ са били проведени им множество по-малки по мащаб походи, не само в Палестина, но и в Централна Европа и Испания. Насочени най-често срещу идеологическия враг – мюсюлмани, християнски еретици нерядко техен обект са и лични врагове на папата и монарсите.
Цялата статия може да прочетете на:
Източник: https://georgikostovbg.wordpress.com/