През месец януари беше публикувано изследване на университета “Джонс Хопкинс” в САЩ, според което две трети от раковите заболявания при пълнолетни хора са резултат на случайни мутации или казано по друг начин – на лош късмет Екип от Университета Стоуни-Брук оборва това твърдение, посочвайки, че външните фактори имат значително по-голяма роля.
Безброй изследователски екипи по целия свят проучват болестта и разработват по-ефективни терапии, но причините за определени видове рак все още са предмет на дебат. По-доброто познаване на причините ще подпомогне проучванията, водейки и до по-добре насочени терапии. С тази цел екипът от Стоуни-Брук се е заел да намери конкретни доказателства, че поведението и външната среда са ключови фактори за развитието на рак.
Учените са разгледали риска при процеса на възпроизводство на нови клетки. Използвайки същите данни като екипа от “Джонс Хопкинс”, изследователите са проучили връзката между риска от рак и делението на нормални стволови клетки. Заключението е, че десет процента от раковите заболявания се дължат на вътрешни фактори.
Екипът е извършил и математически анализ на проведени наскоро проучвания, които са изследвали мутациите при рака. Идентифицирани и категоризирани са 30 различни мутации, определящи всеки случай. Резултатите показват, че при определени ракови заболявания над 50 процента от случаите се дължат на вътрешни причини, но при повече от 50 на сто от видовете рак, над 50 процента от случаите са причинени от външни фактори.
Изследователите са включили данни и от програма, която отчита честотта на ракови заболявания и нивото на смъртност. Резултатите показват, че при редица видове рак честотата и смъртността се увеличават, което екипът е отдал на външни фактори, съобщава Gizmag, чрез „Фокус“.
В последната фаза на изследването учените са създали компютърен модел, който да анализира степентта на вероятност на вътрешни мутации. Смята си, че трябва да протекат най-малко три мутации, за да се появи рак. Ако ракът е въпрос на лош късмет, то вътрешните фактори би трябвало да са достатъчни, за да причинят многократни мутации. Моделът е показал обаче, че това не е така и че вътрешните фактори са причина за малка част от случаите.