Кой какво „лапа“ и защо медиите и институциите мълчат?
За класирането на „най-добрите“ творчески зачатия в културната утроба на Варна и мъртво- или неродените им зародиши
ПРЕАМБЮЛ
Още когато се пръкна Фонд „Култура“, се усъмних, че с новия модел на финансиране ще настъпи реална промяна, освен една: ще се усложни, ще се „задръсти“ процесът по финансирането на културни продукти, които до един ще трябва да минават през лабиринта на допускане, оценяване (двойно и тройно), мониторинг (вътрешен и външен), по-подробна отчетност и куп изисквания, без да бъде постигнато нещо съществено. Твърдях, че същите фестивали и конкурси, които досега са били целево залагани в Приложение 24 на бюджета за култура, като театралния, джаз фестивала, фестивала „Славянска прегръдка“ и всички останали, досега пряко съфинансирани прояви, ПАК ще бъдат подпомогнати – сиреч ПАК ще се изразходят същите пари за същите културни събития (едничкото ми фалирало предричане: парите за някои прояви главоломно се сринаха – б.а.), и единствената разлика ще е, че този път техните продуценти/автори ще трябва да изчакват височайше благоволение и да харчат принудително средства – за административно-технологични и други разходи, като например за хонорар на рецензент/поръчител (всеки път – за едно и също!); ще се харчат отделно и други средства от общия бюджет – за комисии и експерти.
Нещо повече: абсурдът, за няколко дена да се приеме необсъждан широко от творческите гилдии и обществеността нов регламент за финансиране на културата в Община Варна, беше явен, след като вече бе приет, утвърден и публикуван в сайта на дирекция „Култура и духовно развитие“ Културният календар за 2014 г. (а и последвалите корекции в регламента отново се връткаха от двама-трима общински чиновници от културната дирекция, без сериозно обществено дебатиране – б.а.).
Попитах: На какво основание Международният фолклорен фестивал е заявен като „общинско събитие“, а Международният джаз фестивал трябва да се преборва с Фонд „Култура“? Защото негов идеолог не е Общината, а Варненското джаз общество? Тогава защо в общинската дирекция „КДР“ има назначен главен експерт за организирането му?
Казано накратко, още при зачатието на Фонда бе изрично предпоставено, че с новите измислици няма да се пестят средства, само ще се бюрократизира процедурата… И пак шайка културтрегери ще дават даром по свое усмотрение парите на данъкоплатците за култура (те искаха дори да се създаде фондация ИЗВЪН Общината, която да разпарчедисва финансовата пита – слава Богу, гяволъкът им не мина!).
Нима не разпознах бъдещето на Фонда още в зародиша му?
Лесно е да бъдеш пророчица в град като Варна…
ВЪПРОСИ ПРИ ПЪРВО ЧЕТЕНЕ
През следващата година Правилникът и Насоките, чиито гафове до този момент се оправдаваха със спешеността на неотложното им сътворяване, бяха уж основно редактирани. НО!
- Пак не бяха подложени на анализ т.нар. „международни фестивали, организирани от Община Варна“, които в някои случаи нямат по-голяма тежест от другите проекти, та да получават наготово огромно 100-процентово финансиране (плюс заплати на общинските им организатори!)? Как допускаме „Златният делфин“ или Балетният конкурс да попълват формуляри!! А в същото време Международният майски хоров конкурс, обогатен без решение на ОбС с някакви национални хорови празници, получи ей така 120 000 лв., при слаб отклик и мижава публика! С една дума: НЕ БЕ СТОРЕНО НУЖНОТО ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВСИЧКИ КУЛТУРНИ ИНИЦИАТИВИ – И НА ОБЩИНАТА, И НА ВЪНШНИ ПРОДУЦЕНТИ, БЕЗ НИКАКВИ ПРЕДИМСТВА ЗА НИКОГО, КАТО ВЕЧЕ ДОКАЗАНИ КУЛТУРНИ ПРОДУКТИ СЕ ОСВОБОДЯТ ОТ КАНДИДАТСТВАНЕ И СИ ВЛЯЗАТ ЗАСЛУЖЕНО КАТО ПЕРА В БЮДЖЕТА, А ФОНД „КУЛТУРА“ (КАКТО БЕШЕ „ВАРНА – ТЕРИТОРИЯ НА ТВОРЧЕСТВОТО“) ДА РАЗШИРИ ОБХВАТА СИ (И ФИНАНСОВИЯ СИ РЕСУРС), НО ДА ФИНАНСИРА САМО НОВИ ИДЕИ.
- Не доживяхме да видим публикувана методиката за оценка – единствен критерий е субективното мнение на председателката на ПК „КДР“ Даниелка Димова, както беше през 2014-та, когато Експертният съвет не проведе нито едно заседание (!), а членовете му бяха изнудени да подпишат това, което шефката на ТМПЦ – Варна, им сервира като полуфабрикат свое производство. В чл. 9, т. 1 от Правилника се споменават критерии за оценка, но критериите ги няма!
- Критериите пък за допустимост до ден-днешен се свеждат само до законови ограничения и до представата на авторите си, че редови „физически лица“ нямат право да предлагат свои проекти, ако ще би и гениални – защото индивидуални проекти се приемат само ако са на „артисти, регистрирани като лица, упражняващи свободна професия“.
- Никъде в сайта на Общината не може да се намери поименният списък на членовете на Експертния съвет. (Няма и „ценоразпис“ на хонорарите, които получават членовете, оценителите, маркетинг-анализаторите и пр.).
НАСОКИТЕ
- Какво се случва, ако проектът изисква по-голям финансов ресурс, но си заслужава? Загърбеният рок фест например по предлагания модел не може да получи повече от 30 000 лв. (вж. Направление 1.4. – б.а.) – (NB!) в сходната Програма на Столичната община няма лимити на сумите!
- Удостоверяването, че заявителят има налични пари за самофинансиране към момента на кандидатстване, е напълно излишно: като че не може впоследствие, при осъществяването на проекта, кандидатът да се сдобие с капитал – или, по-лошо, дотогава да попилее предварително заявения…;
- Не си ли е „мижи-да-те-лажем“ искането проектите да се отчитат „в рамките на календарната година“ (което обикновено значи през ноември), след като, да речем, вестниците „Кил“ и „Литература и Общество“ имат декемврийски броеве? Може ли изобщо да има проекти, осъществявани през декември на настоящата година и през първите месеци на следващата, когато още не е приет общинският бюджет и тепърва се подават заявленията на кандидатите за финансиране по Фонда? Как така не се приемат фактури за разходи ПРЕДИ проявата, а се приемат финансови отчети ПРЕДИ окончателната реализация на проекти?
- Защо продължаваме с два транша (транжа), при което е обявено, че първият не може да „глътне“ повече от 50% от общата сума на Фонд „Култура“? Ами ако проектите през първия транш са много по-качествени от проектите във втория – или обратното? Как така се равнополагат като финансиране двата етапа, без да се знае (няма как да се знае предварително) кой ще е по-богат на добри идеи? Въпреки огромното количество заявления, не е ли по-добре всички да се подават в началото на годината, а най-добре – в края на предходната, още повече че някои от тях, макар и със срок за осъществяване през втората половина на съответната година, изискват подготовка и разходи още през февруари-март (пък класирането нека е по полугодия);
- Само за Направление 1.1. от Насоките е приложен критерият „продължителност на програмата“ (над 7 дни); за останалите се прилага само не-качественото мерило „брой издания“ (без значение развиващи се или разпадащи се!) – до/над 10 и над 15. Защо?
Очаквайте втора част с пикантни подробности!
Светла Кресненска
(автор на „50 тегела на Кант“)
Leave a Comment