Върбовите клонки на Цветница имат целебна сила при уроки и детски болести. Това каза д-р Иглика Мишкова цитирана от Агенция „Фокус”, етнолог от Етнографски национален музей, във връзка с отбелязването на Цветница. „Днес най-често свързваме празника Цветница с посещението на празничната литургия и отнасянето в домовете на осветените върбови клонки”, заяви тя. „Освен това с празнуването на имените дни на всички наши близки и познати, носещи имена на цветя, а бройката им е внушителна. Статистиката казва, че една пета от българите носят имена на цветя, билки, храсти и дръвчета”, обясни Мишкова.
По думите ѝ, в зависимост от климата и наличните растителни видове, хората берат клони от палми, лавър, маслина, а у нас от върба. „В съседни нам народи, например при гърците се ползват лаврови дръвчета или дафинов лист, където ги има в изобилие. В други райони се използват маслинови клонки”, посочи пример тя. Етнологът поясни, че всички тези клончета символично наподобяват и заместват палмовите. Тя уточни, че от набраните върбови клонки у нас празникът е популярен и с наименованието Връбница. „Тържественото богослужение започва още вечерта преди Цветница. А на самия празник всички вярващи отиват на празничната литургия с върбови клонки и букети от пролетни цветя. След като свещеникът освети върбата, клончетата се отнасят в къщи и се поставят в иконостаса пред домашната икона”, добави Иглика Мишкова. Тя допълни, че се вярва, че тези клонки имат целебна сила при уроки и детски болести. „А когато през лятото се появявали градоносни облаци, хората изнасяли върбовите венчета навън и през тях поглеждали облака, изричали магически заклинания и така прогонвали природната стихия. С тях лекували и болести при домашните животни”, каза още етнологът.
