Съдебни новини: Съдът на ЕС уличи българските законодатели и магистрати в правна неграмотност

Големият състав на Съда на Европейския съюз се произнесе тази сутрин по дело С-614/14 Огнянов (преюдициално запитване отправено от Софийски градски съд), като на практика уличи в правна неграмотност българските законодатели и магистрати.

Според българското законодателство, националната съдебна практика и позицията на прокуратурата всеки български съд, който се обръща с преюдициално запитване към Съда на ЕС в Люксембург, се дезавуира като предубеден, защото разкрива фактическата и правната обстановка по делото под въпрос. Това води до автоматичното му отстраняване от делото, независимо какъв е отговорът на европейския съд. По този начин българското право противоречи на европейското и придобива върховенство над него, въпреки че Конституцията на България дава приоритет на ратифицираните международни договори над вътрешното законодателство. Нещо повече, наказателно-процесуалният кодекс предвижда дисциплинарно наказание на „предубедения“ съдия, позволил си да пита за каквото и да било Съда на ЕС.

Съобщение на пресслужбата в Люксембург излага следната картина: С присъда от ноември 2012 г., постановена от съд в Дания, на г-н Огнянов е наложено общо наказание от 15 години лишаване от свобода за грабеж при утежняващи обстоятелства и убийство. След като е изтърпял част от наказанието лишаване от свобода в Дания, на 1 октомври 2013 г. г-н Огнянов е предаден на българските власти за изтърпяване на остатъка от наказанието в България. По това дело Софийският градски съд поставя на Съда на ЕС различни въпроси относно тълкуването на Рамково решение на ЕС от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела.

След поставяне на преюдициалните въпроси по дело C-554/14 Огнянов (друго дело, по което още не е насрочена дата) Софийската градска прокуратура иска в настоящото дело по-специално отвод на състава на Софийски градски съд, разглеждащ делото, с мотива че при излагане на фактическата и правната обстановка по посоченото дело, съдът е изразил предварително становище по фактически и правни въпроси, преди делото да бъде обявено за решаване.

Според българския Наказателно-процесуалния кодекс не може да участва в състава на съда съдия, който може да се счита предубеден. Според практиката на Върховния касационен съд изразяването от съда на предварително становище по съществото на спора преди постановяването на крайния акт представлява частен случай на предубеденост. В случай на предубеденост съдът е длъжен да си направи отвод, което означава, че първо, той спира да разглежда делото, второ, то се разпределя отново сред останалите съдии в съответния съд, и трето, новият съдебен състав разглежда делото отначало.

Българската съдебна практика е особено стриктна при тълкуване на условието за „предубеденост“. В това отношение тя отбелязва по-специално, че контролът за спазването на това условие се осъществява служебно, и дори и най-беглото посочване от съда, отнасящо се до фактите по делото или до правната им квалификация, води автоматично до основание за отвод на съдията.

Изразяването на предварително становище от съдията води не само до негов отвод и отмяна на постановения от него краен акт, но и до образуване на дисциплинарно производство срещу този съдия.

Според Процедурния правилник на Съда на ЕС освен отправените до Съда преюдициални въпроси преюдициалното запитване трябва да съдържа задължителни елементи, едни от които са кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите.
В днешното си решение Съдът на ЕС се произнася по съответствието на цитираните разпоредби от българското право с правото на ЕС.

Според Съда на ЕС правото на ЕС и Процедурния правилник на Съда не допускат национално правило, като предвиденото в българското законодателство, което задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по висящото дело, поради това че в преюдициалното си запитване е изложила фактическата и правната обстановка по това дело.
Съдът уточнява, че когато запитваща юрисдикция като Софийския градски съд излага в своя акт за преюдициално запитване фактическия и правен контекст тя само изпълнява изискванията поставени от правото на ЕС.

При това положение обстоятелството, че запитваща юрисдикция представя в акта си за преюдициално запитване релевантната фактическа и правна обстановка, отговаря на изискването за сътрудничество, присъщо на механизма на преюдициалното запитване, и само по себе си не може да наруши правото на ЕС.

В настоящия случай е видно, че според българското право, представянето от български съдия на фактическата и правна обстановка в акта за преюдициално запитване се приема като изразяване на предварително становище от този съдия, което води не само до неговия отвод и отмяна на крайния му акт, но и до образуване на дисциплинарно производство срещу него пише в.Сега. Поради това прилагането на националните разпоредби в конкретния случай може да доведе до това националният съдия да предпочете да не поставя на Съда преюдициални въпроси, за да избегне отвод, налагане на дисциплинарни наказания или отправяне на недопустим акт на преюдициално запитване. Следователно подобно правило засяга правомощията, признати на националните юрисдикции, а с това и ефективността на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с механизма на преюдициалното запитване.

Запитващата юрисдикция, в конкретния случай Софийският градски съд, не трябва да приложи национално правило, за което е прието, че противоречи на правото на Съюза.
Съдът на ЕС решава също така, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква, нито забранява след постановяване на решението по преюдициалното запитване запитващата юрисдикция да изслуша отново страните и да събере нови доказателства, които могат да я накарат да промени фактическите и правните констатации, които е направила в акта за преюдициално запитване, при условие че гарантира пълното действие на даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване на правото на Съюза.