Пясъците на „Побити камъни” край Варна пазят следи от материалната култура на нашите най-далечни прадеди, които населявали този район по време на палеолита и мезолита. Това съобщиха от Регионалния исторически музей във Варна, цитирани от за Радио „Фокус” – Варна. В ситните пясъци около каменните колони, наред с многобройните вкаменелости – нумулити, миди, охлюви, се намират грубо очукани дребни или по-големи кремъчни късове. Това са оръдия и оръжия, изработени от хора, живели тук преди около 20–30 хиляди години. От музея отбелязаха, че пръв, който открива тези находки, е чешкият геолог и палеонтолог Ярослав Петербок. През 1935–1948 година той събира в пясъците на Централната група колони, в групата Перчан тепе и на други места няколко стотици оръдия на труда и оръжия, изработени от разноцветен кремък и кварцит. „Тази находка Петербок определя като младопалеолитна.
През 1955–1959 година Н. Джамбазов от Археологическия институт при БАН и А. Маргос от Археологическия музей във Варна проведоха подробни археологически разкопки в района на „Побити камъни” в землищата на селищата Белослав, Страшимирово, Слънчево, Баново и Повеляново. Там те очертаха едно от най-големите палеолитни находища в Балканския полуостров”, допълниха от музея. Според археолозите в обработката на кремъчния материал съществуват три културни периода. Най-старият период е характерен с двустранно ретуширане на кремъчните стъргалки и ножове. Техният външен облик е характерен за мустерската епоха. През време на втория период техниката на обработка на кремъчни и двойни стъргалки, ножове и други сечива е с подчертана геометризация. Изработвани са и много микролити. Този период се отнася към края на палеолита. Най-младият културен период е представен от находки на мезолита. Той е типичен за землищата на Централната, Слънчевската и Бановската група Побити камъни. За него са характерни трапецовидните кремъчни оръдия, върхове на стрели и други.