Дамян Дамянов
Изоставеното 9-годишно момченце Мустафа страда от остра лимфобластна левкемия. Момченцето е било прието преди повече от месец след рецидив. За първи път е диагностициран миналата година, когато е постъпил на лечение с химиотерапия.
Първоначално с него са били майка му и баба му, но от месец те не са се появявали. От УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив са сезирали по случая Агенцията за закрила на детето и Социалните служби.
Деветгодишният Мустафа вече има всичко необходимо- дрешки за есента, обувки, играчки, след организираната във Фейсбук кампания в помощ на детето.
Това каза днес д-р Ангелина Стоянова, завеждащ на отделението, която е буквално зашеметена от бързата реакция на обществото и медиите, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона. Само преди ден в профила на отделението във фейсбук бе разказана накратко историята на детето, чиито близки не са идвали от повече от месец и което тъгува само в отделението, а има нужда и от нови дрешки вече.
Всъщност точно тези дрешки и обувки за есента са били конкретният повод да се разкаже за него. Само за два дни, със съдействието и на медиите, откликът е толкова силен, че д-р Стоянова призова да не се носят повече дрехи, защото няма къде да ги съхраняват. Впрочем само за половин час днес едно младо семейство и една възрастна жена бяха поредните добри хора, отзовали се на призива за помощ. Мустафа е лекуван миналата година от левкемия в същото отделение, постигната е ремисия, но не е заведен в уречения срок на контролен преглед. Майка му го води това лято, година по-късно, с рецидив на заболяването. Известно време тя остава с него, после баба му, след което момчето остава само. Д-р Стоянова не може да установи контакт с тях горе долу от месец, защото единственият телефон, с който разполага, е изключен. „Закрила на детето” са известени за случая.
Мустафа е на точното място за състоянието му, не може да се каже, че е изоставен на произвола на съдбата, напротив- екипът на отделението се грижи всеотдайно за него, лечението му дава резултат, в момента той е по-добре. Не е задължително болното дете да има придружител, но това е обичайната практика, която се поощрява. Мустафа е тъжен и затворен, казва д-р Стоянова, която е най- наясно доколко емоционалното състояние на болното дете влияе върху лечението. Тъй като той не говори български, в стаята му настаняват нарочно турскоезични майки с децата им. Тази сутрин студенти от Медицинския университет са събрали помежду си пари и са ги дарили на момчето, цялата сума е на съхранение, а на него са дали 20 лева. За отбелязване е, че за пръв път иначе затвореното дете е показало признаци на радост.
Очевидно животът му и без болестта не е лек. То е от село в Кърджалийско, едно от петте деца на самотна майка, в досието му там социалните са записали, че води „ полугорски живот”. Така или иначе съдбата му развълнува десетки , ако не и стотици. Всичко, което му е нужно за предстоящите студени месеци, вече е на разположение. В отделението обмислят да дарят останалите неща на други социално слаби деца, които се лекуват там. Що се отнася до предложението на няколко души вече доброволно да останат с него като придружители, д-р Стоянова благодари, но отказа, тъй като момчето е след химиотерапии и имунната му система все още е уязвима. Макар и то да е добре, няма да бързат да го изписват, докато не се намери изход в създалата се ситуация.
Изоставянето на дете в това най- тежко отделение не е прецедент, случвало се е и друг път през годините, но изключително рядко. Д-р Стоянова и екипът и се надяват семейството на малкия им пациент наистина да има сериозни причини за това поведение
