На този ден през 1949 г. е открито Панагюрското златно съкровище. Това се случва по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище.
Тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на култовия сервиз от девет златни съда. Почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков. По решение на ръководството, то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика. По онова време тя се е намирала на главната улица в Панагюрище.
Няколко дни съкровището стои там, за да го видят всички панагюрици. По това време в читалищния музей работи и известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, и той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището временно да бъде предадено там. Няколко месеца то е изложено в музея. Така златните тракийски съдове никога повече не се връщат в Панагюрище, а е заведено в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно вече по решение на правителството е преместено в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей. Съкровището, изработено от злато в края на IV или началото на III в. пр. Хр. е с общо тегло от 6 кг. 164 гр. и представлява култов сервиз от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от трако – гръцкия пантеон. Множеството археологически находки, както и уникалните гробници край Стрелча и Старосел, са доказателство за високата материална и духовна култура на местните тракийски племена, населяващи тези земи още от бронзовата и желязната епоха, пише museumpan.com.
