В миналото е имало разлика в отбелязването на Коледа в селския и градския дом по българските земи. Това заяви главният уредник в Етнографски музей – Варна Лидия Петрова пред Фокус.
Тя посочи, че в градските домове на коледната трапеза, освен постните ястия е имало и риба и хайвер. Това се отнася особено за Черноморския район. „Преди да започне вечерята, масата се прикадява. Едно време това се е правело с палешника от ралото, като са се слагали въглени и тамян, в по-ново време са се използвали специални кадилници”, посочи Лидия Петрова.
Смисълът на този ритуал е да се изгонят злите сили и духове то дома. Преди да започне вечерята трябва да се разчупи обредния хляб. Това се прави от стопанина на дома.
Той става прав и изрича благословия към хляба и към дома, разчупва хляба над главата си и дава по комат на всеки член от семейството. Централно място на коледната трапеза заема обредният хляб. Обредните хлябове на Коледа задължително се украсяват.
В някои краища на страната те са разделени на четири – като четирите сезона. Характерно за Варненския район е, че в украсата на хляба се изобразява стилизирана змия, като пазител на дома, както са смятали древните българи. Вярва се, че под прага на всеки дом има змия-стопанин, която пази дома от всякакви злини.
Лидия Петрова подчерта, че по време на празничната вечеря, никой не бива да става от софрата. „Все пак, ако трябва нещо да се донесе става стопанинът и той задължително ходи приведен, за да бъдат тежки от плод житните класове догодина”, посочи Лидия Петрова.
След като вечерята свърши. Всички членове на семейството стават едновременно.
