Николай Мънчев е петият българин с присаден бял дроб. Преди няколко месеца той получава възможност за трансплантация и все още е в процес на възстановяване, съобщава BTV.
Николай е от Варна, женен е и има две деца. Пред 2010 година той е на прага на 30-те . Определя себе си като щастлив човек и дори не подозира как животът му и този на семейството му ще се преобърне само за ден. Преди 6 години Ники започва често да губи гласа си, но нищо не подсказва, че това ще е началото на един кошмар.
„Отидох на лекар, казаха ми, че имам парализа на лява гласна връзка и след това ме изпратиха на кардиолог и там разбраха, че нещата са по-сериозни и съм с белодробна хипертония”, разказва Николай.
Тогава той разбира, че за състоянието му няма лечение. Ще трябва да се поддържа жив с медикаменти, а когато и те откажат да действат, ще трябва да му се трансплантира нов бял дроб. Симптомите на тази тежка диагноза не закъсняват и той започва да се влошава с всеки изминал ден.
„Болестта сама по себе си е, че не можеш да ходиш, не можеш да дишаш. Трудно е, всичко вършеше жена ми, деца, училища, градини – всичко тя. Аз през последните 6 месеца само лежах и не можех и да ставам”, спомня си Николай.
Медикаментите го поддържат 5 години. През 2015 г. е включен в списъка на чакащите на Агенцията по трансплантации, а след повече от година чакана и в листата на Евротрансплант.
Така почти изгубил нормалния си ритъм на живот и често прикован на легло, на 2 октомври миналата година чува най-хубавата новина – за него е намерен дроб във Виена.
Така идва и поредният удар за Николай. Оставят го обаче да лежи още два дни в болница.
„На третия ден, като го изписваха, вечерта се обадиха, че има нов дроб, просто късмет”, казва съпругата на Николай – Здравка. „Помислих си, че втори шанс няма да има, но след три дни чудото стана”, заяви той.
И така Ники получава своя шанс за нов живот, но не знае, че му предстои най-трудното – да се възстанови и организмът му да приеме чуждия орган.
Днес Ники живее втори живот. Мечтае за хиляди неща, но най-вече да навакса изгубеното време със семейството.
