Как самотата се отразява на мозъка

Самотата активизира центровете на мозъка, които бдят за потенциални заплахи, установява изследване. Това прави много хора, изпаднали в социална изолация, по-конфликтни и отбранително настроени като своеобразна форма на самосъхранение, пише obekti.bg, позовавайки се на PsyBlog.

Вероятно тук се крие една от причините самотните хора да се маргинализират. Проф. Джон Качопо, експерт в изследванията, свързани със самотата, разказва за по-ранно проучване, посветено на маргинализацията на самотните хора: „Засякохме необичаен модел, който лесно изтласква хората до ръба на социалната мрежа, когато останат самотни. В периферията хората имат по-малко приятели, а самотата от друга страна ги кара да загубят и малкото, които са им останали. Тези затвърждаващи ефекти означават, че социалната ни тъкан се разпада по краищата като прежда, която се разнищва по ръбовете на плетен пуловер.“

Новото изследване, проведено от професор Качопо и колегите му, сравнява мозъка на самотни и не-самотни хора. Участниците са свързани с ЕЕГ апарат за измерване на електрическата активност в мозъка. Показват им поредици от думи, които варират според това колко социални и положително натоварени са. Самотните хора по-бързо забелязват думи, свързани със социална заплаха, например „враждебен“ в сравнение с хората, които не се чувстват самотни.

Всъщност самотните хора са по-наблюдателни за думи с отрицателна конотация като цяло. Според авторите това може да е остатъчен механизъм, който ни е помагал да оцелеем в миналото: „Рибите по краищата на групата е по-вероятно да бъдат нападани от хищници, не защото са най-бавни или най-слаби, а защото е лесно да бъдат изолирани от останалите. Като резултат, рибите еволюират така, че да плуват в средата на групата, когато ги нападне хищник.“

Зад това стои еволюционна теория, смятат изследователите: „Да бъдеш в социалния периметър е не само тъжно, но и опасно. Нашият еволюционен модел на възприетата социална изолация (самотата) върху мозъка, като и растящият брой поведенчески изследвания предполагат, че самотата води до импулс за краткосрочно себесъхранение, което включва повишена бдителност за социалните, за разлика от несоциалните, заплахи.“

Това е обективното становище на науката. Следствието за всички нас би могло да бъде: да обръщаме внимание на хората, които остават встрани. Да бъдем по-търпими, да се опитаме да ги извадим от социалната изолация. Понякога едно обаждане променя всичко.