Цялата история за братчето и сестричето от Смолянско

Митко и сестричката му Лиляна са от близкото до Давидково село Вълчан дол. Съдбата им нашумя преди 7 години заради огромната мизерия, в която живее семейството.

Доходите във фамилията са само от 130 лева социална пенсия по болест на майката, детски добавки и еднократни социални помощи. 60-годишният им баща Ангел Хайтов от три години е на легло след два поредни инсулта. Той се оказал и със счупена става на крака и заболявания.

Общината и социалната служба в община Баните му били осигурени лечение и прегледи, тъй като с години назад имал неплатени здравни осигуровки. Управата и социалните покрили и неплатените вноски, за да може да бъде приет в болница, но мъжът се нуждае скъпо лечение и от операция за подмяна на става, която струва около 2000 лв.

Жена му Надя пък е с психически проблеми. Двете им деца – петокласничката Лили и осмокласникът Митко се грижат за цялата къща и ходят на училище в съседното село Давидково.

Лили от невръстно дете пере всички на ръка и върти сама домакинството. Въпреки че е бедно, семейството е сплотено и целият район се опитват да им помага, за да се справят и останат заедно.

Още преди да се разболее бащата домът му стана известен като Къщата на мизерията, тъй като местните са единодушни, че няма по мизерен живот от този на семейството на Лили и Митко. Някога Ангел бил багерист и фадромист в Минстрой, след това работил и в дърводелски цех, но много години след това не се хващал никъде на работа, след като първата му жена се обесила в гората, след това починала втората му жена. Задомил се със сирачето Надя Колакова от съседното село Загражден. 38-годишната жена не успява адекватно да гледа децата им, но им е много предана.

Директорката на училището и учителите събират всяка седмица пари от себе си и купуват в петък хранителни продукти за братчето и сестричето. Поели са и купоните им за храна в училището. „Купуват хранителни продукти вместо да им дават пари, тъй като майката трудно се справя с преценката за какви продукти да ги харчи. Децата са много хубави, добри и умни. Каквото и да става е добре, че са заедно, те ще пораснат, не бива да им се търси друга съдба освен да са си в семейството. Кой с каквото може им помага, но хората тук в района нямат голяма възможност да отделят“, обясняват местните.

Акцията на учениците за обувки на Митко се разчу във Фейсбук и собственичка на фирма за спортни стоки от Хасково с корен от село Давидково Лидия Садова облякла децата. Тя и сестра й Събка Кокалова подарили на двете деца нови спортни екипи с елечета и тениски и пратили екипи и на родителите им. Оставили и 150 лв. при домакинката на училището да се купуват хранителни продукти и хигиенни препарати всеки петък за братчето и сестричето.

В Давидково са уверени, че двете деца ще се справят с малко помощ в живота, защото и сега сами се справяли като големи с трудната съдба. Наплашеният от строгостта на татко си Митко ставал все по-уверен с внимание и любов в училище. Директорката му помага редовно след часовете за уроците и домашните.