Пикантни истории от варненския плаж! Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна

Снимка: MrWallpaper.com

Имал съм дни, когато плувките ми не могат да изсъхнат от вадене на удавници, Не съм броил колко души съм спасил, не това е важното, пише „Монитор“.

– Г-н Есов, казвате, че животът ви е минал на брега на морето, откъде тръгна тази връзка с него?

– От 18-годишен съм по плажовете, а връзката ми с морето тръгна съвсем случайно – от една обява в местния вестник „Народно дело“. Там прочетох, че търсят спасители за варненския плаж и отидох в БЧК. Там ме попитаха къде ми е книжката за правоспособност, а аз нямах и хабер, че трябва да карам курсове за спасител. Тогава шеф беше Вичо Дюлгеров и заедно с Лаврентий Силов дълги години отговаряха за водноспасителната дейност. „Закъснял си, казват момче, последният курс завършва след 15 дни. Дюлгеров обаче се сети, че ме е виждал на градския басейн и ме покани вечерта да ме види как плувам. След това ми даде книжки за четене, започнах да ходя на лекции, а накрая ни заведоха на Златните, за да ни покажат спасителната служба в действие. Ние показахме какво сме научили на практика и тогава на трима от групата ни предложиха да останем на работа на плажа на Златни пясъци. Там изкарах 4 години до влизането ми в казармата.

– Какво стана след това, коя беше причината да се върнете отново на плажа?

– В казармата бях моряк и след уволнението ми имах намерение да се кача да плавам на корабите на БМФ. Оказа се, че трябва отново да карам някаква школа, а на мен ми беше писнало от казармата и това беше причината да се върна отново на спасителната вишка. Мой приятел ме извика в Албена, където отново работих 4 години. След това известно време бях в туризма, дори съм работил през деня като спасител, а вечер по заведенията. Тази пауза продължи близо 20 години.

-Кога се завърна отново?

– Ами, през 1999 година, след 20-годишно прекъсване, отново съм на вишката, а от 9 години отговарям за спасителите на градските плажове във Варна. Само на Централния плаж имаме 13 спасителни поста с над 30 спасители и още 25 на други 11 поста от Рибарския плаж до Четвърта буна.

– Предполагам, че за толкова много години имате и много за разказване за срещите си с различни хора, с които обстоятелствата са ви срещали?

– Имал съм всякакви срещи, но ако трябва да преброя спасените от мен, не мога да кажа колко са. Не съм ги броил, а и това не е толкова важно – оцелели са с моя помощ и това е достатъчно. Най-много удавници обаче за един ден съм вадил на Албена. Както се казва, в някои дни не може да ми изсъхнат банските от удавници. Там плажът е като Градския плаж във Варна – много е плитко и се влиза навътре, а когато човек започне да се дави, трябва да се преодолее голямо разстояние, за да стигнем до него. На Златните е по-добре – брегът е по-стръмен и морето е дълбоко на няколко метра от пясъка и за спасителите е по-лесно да реагират.

– Какви хора сте спасявали?

– Вадил съм от водата шампиона по бодибилдинг на ГДР – голяма канара. Беше намазан с разни масла и се плъзгаше като риба. Трудна работа, не можеш да го хванеш, но го спасихме. Освен това тези с голямата мускулатура са и много тежки във водата. Едва го издърпах, но оцеля. След това дълги години ми идва на гости, станахме приятели…

– А при жените как е, по-лесно ли се спасяват?

– Абе, няма лесно, особено във водата, когато човек е обезумял от ужас. Веднъж ми се случи да спасявам една баба германка, ама много дебела… трудна за хващане… Какво ми е било, само аз си знам.

– Благодарни ли са хората, които сте спасявали?

– Някои са благодарни, други не! Особено по-леките случаи, за които не се налага медицинска намеса – бягат от срам. Все едно не е станало. Навремето спасих едно 13-годишно момиченце, което беше на почивка с леля си. След този случай се сприятелихме и ми стана гадже. Ходих й на гости във Вупертал… Млад бях тогава и свободен като пеперуда.

– Какви други любопитни случки има в живота ви на спасител?

– Имал съм и случаи, в които се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли… Една рускиня на градския плаж преди време се разкрещя следобед „Серьожа, Серьожа… Сетила се, че го няма и първата й мисъл е, че се е удавил. Вдигнахме се и направихме т.нар. тралене, за да търсим евентуално удавеното дете. Към 18,30 виждам, че води някакво дете и заедно се измъкват към изхода. Излязох от водата и я настигнах, като попитах защо не ни е казала, че е намерила детето? Като ми се разкрещя насреща, че то си играело на брега. И ни изкара виновни, че тя се е заблудила и оставила детето си само… Чудни хора, все търсят някой друг да им е виновен за собствените грешки. На друга рускиня, която също се разсеяла, спасихме давещото се дете. За „благодарност“ на следващия ден дойде и ни обвини, че сме му откраднали надуваемия пояс.

– А някоя по-по-пикантна случка или любовна история имате ли?

– Имали сме какви ли не, но не са за разказване. Една от тях бе с руснак, който ни вдигна по тревога, защото жена му изчезнала, не можела да плува, каза, че може би се е удавила… Тъкмо започнахме да я търсим и я виждам да влиза, придружавана от някакъв мъж, който я целува страстно на раздяла и си тръгва. Събрах момчетата, а след малко се появи и съпругът да каже, че с жена му всичко е наред. Не му казахме, че тревогите му са били напразни, защото жена му се е позабавлявала, като му е слагала рога…

– Кажете как върви сезонът, има ли инциденти на варненския плаж това лято?

– Това лято, да чукна на дърво, е доста спокойно. Времето е с нас, както казваме. Само 2-3 дни имаше тежка вълна и се появиха инцидентите. Добре е, че засега са само леки. Е, имахме 1-2 по-тежки случая, но всичко се размина без жертви.

– В други години имахте случаи, когато плажуващи налитаха да бият спасители, как е сега?

– По отношение на плажуващите т.г. нямаме проблеми. Изгонихме обаче доста пияни туристи от плажа, които са предпоставка за удавяне. Но аз винаги казвам, че трудното през сезона започва от средата на юли до края на август, когато за нас е най-тежко. Предстои и концертът на MTV на 15 август, когато на брега ще се съберат накуп над 30 хиляди тийнейджъри. Половината от тях може да са друсани или пияни и може да се очаква всичко, затова ще трябва да сме подготвени.

Визитка:

Шефът на спасителите на Варненския плаж Георги Есов е с дългогодишен стаж на Варненския плаж
Роден е в Хитрино
Фамилията му има 200-годишна история
Когато на 16 години го записват в паспорта му като Георги Тодоров Атанасов, баща му го води до паспортната служба, за да му сменят фамилията на Есов

 

*******

Спонсор на наградата този месец:
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna. Направи своята новина най-популярна. Сподели я с приятелите си.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!