Съкровища за милиарди лежат в Черно море

България е бедна на подземни богатства. Богата е на скрити съкровища като Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското.

Всички са открити случайно. Късметът помага и на подводни археолози да попаднат на слитък от времето на Троянската война, съобщава 24 часа.

Извадена край Калиакра, находката е сплав от злато, сребро и мед. Факт, който свидетелства, че акваторията на нашето Черноморие е златна мина. Според проф. Божидар Димитров на дъното лежат милиарди и чакат своите откриватели.

Това са кораби, потопени в битки или пометени от бури. По крайбрежието има и цели потънали селища, жертва на ерозията. Останки от градежи със спотаени под вълните тайни.

Византийски и венециански крушения

Историческите извори сочат, че през 776 г. цяла византийска флотилия отива на дъното край днешно Поморие. В друга хроника е отбелязано крушение на венецианска галера пак край нашите брегове. През 1296 г. тя носела товар сребро от Трансилвания.

При последната обсада на Константинопол през 1453 г. Венеция е съюзник на Византия. Престолният град е атакуван от Мехмед II Завоевател. Сред защитниците са и 10 хиляди венецианци.

Император Константин XI Палеолог вижда, че столицата е обречена. Моли съюзниците да спасят дворцовата хазна. Венецианска галера е натоварена с купища злато и скъпоценности.

Опъва платна на север в средата на май. Целта е да хвърли котва в сегашна Одеса, откъдето съкровището да продължи към Рим. Претовареният кораб потъва в Бургаския залив.

Морето ни е “черно” заради пирати

Не е ясно доколко пиратството има дял в тези драми. Знае се обаче, че още в древността разбойници пресичали пътя на търговските кораби по Евксински Понт. Ксенофонт, който е обикалял наоколо, пише:

“Траките, населяващи областта, си поделили бреговата ивица със стълбове и всеки прибирал това, което попаднело в неговата част. Говорело се, че по-рано, преди да си разделят брега, те се избивали едни други при събиране на плячката. При тях се намирали много легла, сандъци, свитъци и разни неща, които моряците носят в своите сандъчета.”

Древните разбойници използвали плитчините, където засядали корабите, връхлитали върху тях и ги плячкосвали. По-късно измислили уникално Зловещо хоро. При буря пиратите наклаждали на брега огън и почвали да танцуват около него. Телата им пресичали светлината така, че откъм морето наподобявала фар. Изпадналите в беда съдове се заблуждавали и засядали в пясъка или се разбивали в скалите.

Мъже от кол и въже на остров Свети Иван

Остров Свети Иван край Созопол е бил “пиратска република”. През XVII век мъже от кол и въже превземат скалистата твърдина и я превръщат в база за разбойническите си набези.

Казаци, омешани с всякакъв друг измет, се настаняват в манастира “Св. Йоан Предтеча”. Той е един от най-големите по българските земи. От години археолози разкопават светата обител и вадят свидетелства за пиратското битие. В манастирската църква са открити чаши, съдове и кости – документи за някогашни оргии. Гюлета от корабна артилерия говорят за люти крайбрежни битки. През 2010 г. сред находките беше намерен реликварий с мощи на свети Йоан.

Черноморските хайдуци плячкосвали крайбрежието на империята и васалното на султана Кримско ханство. В “Летопись событий в Югозападной России в XVII веке” на Самоил Величко има сведения за погроми над Созопол, Варна, Балчик, и други пристанища.

Пиратската флотилия е потопена край Несебър

През 1629 г. на империята й дотяга пиратският тормоз и падишахът решава да ликвидира въпроса. През лятото праща наказателна ескадра от 15 галери. Във всяко корито лъскат ятагани по 300 еничари.

Пиратите отблъскват атаката. Тогава към острова опъват платна още 14 кораба. Турците го намират обаче запустял, разбойниците са драснали на север. Веслените им ладии са натежали от антични предмети, църковна утвар, златен и сребърен обков.

Хайката ги настига край Несебър, където пиратската флотилия е потопена. Осем ладии с 260 души екипаж отиват на дъното. Малцината оцелели са приковани към веслата на османските галери.

“Експедиция на Националния исторически музей локализира през 1994 г. една от тези лодки и я засне със сонар, но тя е на 55 метра под водата. Дълбоко е за нашите възможности”, съжалява Божидар Димитров.

Вълчан войвода крие имане при Маслен нос

Родом от лозенградското село Паспалево, той води дружина в края на XVIII и началото на XIX век. Висок, едър, с дълга черна коса, с гайтанлий мустаци и светли гълъбови очи – така го портретуват старите хроники.

Вълчан правел засади по пътя Цариград – Виза – Силистра, откъдето минавали богатите търговски кервани. Хайдутувал и по море. Флотата му контролирала района между Кюприя (Приморско) и турското пристанище Мидия. Вълчановите гемии дебнели в затулените заливчета, изскачали изневиделица и плячкосвали корабите. Народът е обезсмъртил подвизите в песен:
Вълчан с гемия плуваше и си на турци мъстеше…

Златото морският харамия криел в тайник при Зейтин бурун, сега Маслен нос. Изконна мечта на всеки иманяр е да изрови съкровището. Седем казана с жълтици, три медника с бели пари и още един с цванчове чакат да излязат на светло. В отделно ковчеже са накитите и брилянтите.

Търсим “Черният принц”. Търбухът на английската фрегата е пълен с милиони

Кораб, пълен със злато, се спотайва на дъното на Черно море. В трюма на британската фрегата “Черният принц“”лежи баснословно съкровище. Повече от столетие търсачи се мъчат да го открият, но богатството не се показва.

През 1853 г. избухва Кримската война. Конфликтът е между Русия, от една страна, и Турция със съюзници Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графство Насау.

Англичаните наемат над 200 търговски кораба за транспорт до театъра на военните действия. Сред тях е и една платноходно-моторна фрегата. Нейното име е “Принц”, но ѝ викат “Черният принц”, защото корпусът е боядисан в гарванов цвят.

През ноември 1854 г. “Черният принц” хвърля котва в пристанище Балаклава близо до Севастопол. Фрегатата не носи оръжие и храни, пълна е със заплатите на войската. Ковчежета с няколко милиона фунта стерлинги са подредени в търбуха на кораба.

Преди да бъдат разтоварени обаче, Кримският полуостров е пометен от ураган. Стихията потапя 60 британски, френски и турски кораба. „Черният принц“ също отива на дъното.

Войната свършва през 1856 г. с победа на антируската коалиция. Първи се опитват да открият “Черният принц” французите. През 1875 г., когато е изобретен водолазният скафандър, гмуркачи претърсват дъното на Балаклава. Намерени са десетина потънали кораба, но златната фрегата не е сред тях.

По-късно пробват щастието си испански, американски, норвежски и германски търсачи на потънали съкровища. През 1923 г. и съветското правителство праща водолази да се гмуркат. То разчита на златото, за да се справи с глада, който мори страната.

През 1927 г. се намесват японците. Водолазна фирма предлага да извади съкровището и да го подели със съветската държава в съотношение 40 срещу 60 процента. След няколко месеца подводна работа търсачите приключват експедицията с четири златни монети в джоба.

През 80-те години на XX век иде нашият ред. Океанолози изказват становище, че “Черният принц” лежи в българската акватория на Черно море. Според тях по време на стихията корабът е откъснат от котвата и теченията го отнасят към нашия бряг, където потъва Специалистите се позовават на факта, че теченията в Черно море са обратни на часовниковата стрелка. В тогавашната преса се появява дори сонарна снимка на потънал кораб, контурите на който наподобяват тези на “Черният принц”.

През 2010 г. подводни археолози от Украйна гръмко обявиха, че най-сетне са открили баснословната фрегата. Новината се оказа гола вода без дори щипка морска сол в нея. На дъното украинците намерили капитански сервиз, на който било щамповано логото на компанията, собственик на “Черният принц”.

Толкова – нито следа от легендарното съкровище!

 

*******

Спонсор на наградата този месец:
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna. Направи своята новина най-популярна. Сподели я с приятелите си.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!