От идния Великден се очаква да стартира много сериозна кампания по набиране на средства за ремонт на покрива на варненския катедрален храм „Св. Успение Богородично“. Това съобщи в интервю за Нова Варна Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.
Негово Високопреосвещенство уточни, че сумата, необходима за решаване на сериозния проблем с покрива на втория по големина храм в България, е близо половин млн. лева.
Сградата на Варненската и Великопреславска митрополия е изключително красива. Всичко в нея е реставрирано с голяма грижа и внимание.
На този етап е извършено частично укрепване на покривното пространство чрез реставрация на част от купола на църквата. Иначе сериозен ремонт не е правен от над 50 години.
Снимка: Нова Варна
Към момента тече подготовка на необходимата документация във връзка с бъдещото реновиране. Така през следващите месеци ще може да започне и кампанията за набиране на необходимите средства за извършване на нужните ремонтно-укрепителни работи.
През лятото на 2016 г. покривът на храма протече, при което бяха унищожени ценни стенописи на художника Николай Ростовцев. Реставрацията им отне време и приключи едва през есента на тази година.
Историята на храма датира от далечната 1879 година. Императорският комисар начело на Временното руско управление в България княз Александър Дондуков-Корсаков при посещението си във Варна остава разочарован от състоянието на българската църква „Свети Архангел Михаил“ и заявява, че готов да помогне за издигането на представителна българска църква в града.
На 9 ноември 1879 г. екзархийският митрополит Симеон Варненски свиква православните българи от Варна да изберат 8-членна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и построяване на църква и училище.
Градежът е оценен на 300 – 400 хиляди франка. Събраните от доброволни дарения 15000 франка са бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100000 лева.
На 22 август 1880 година, след тържествен молебен, отслужен от митрополит Симеон, в присъствието на много българи и арменци, княз Александър I Български полага основния камък на съборната църква.
Строителството започва веднага и продължава шест години. За строежа са използвани предимно материали от Варненско: запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена на града; за фасадата е доставен материал от района на селата Саръгьол и Еникьой; вътрешните колони са от твърд камък от местността Ташлъ тепе; външните колони под прозорците са от русенски камък; сводовете са от варовит бигор. Медните листове за покрива са доставени от Англия от Величко Христов. От Англия пристигат и две подемни машини за вдигане на каменни блокове.
В 1885 година храмът е издигнат. През септември е завършен покривът и на 30 август 1886 година е отслужена първата литургия.
Църквата е с размери 35 х 35 m. В архитектурно отношение е трикорабна базилика, като главният олтар е посветен на светото Успение Богородично, северният – на Свети Александър Невски, а южният на Свети Николай.
В 1941 – 1943 г. е доизградена камбанарията висока 38 метра и куполите, направено е парното и е подменена покривната конструкция. Така църквата става втора по височина в страната след катедралния патриаршески храм „Свети Александър Невски“ в София.
За необходимостта от въвеждане на духовно образование в българските училища, за превенцията на агресията и наркоманиите сред младежите, както и за основите на православната християнска нравственост разговаряхме с Варненския и Великопреславски митрополит Йоан:
*******
Спонсор на наградата този месец: 
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
