Редакция "Нова Варна"
Как бе създаден първият мобилен телефон?
На 3 април 1973 г. на път за най-важната пресконференция в живота си, Мартин Купър, главен инженер в Motorola, провежда първия телефонен разговор, осъществен от мобилен телефон, пише Факти.бг.
Както медиите, така и минувачите, които го срещат в предградията на Манхатан в Ню Йорк, стават свидетели на това историческо събитие. Точно там, на Шесто авеню, Купър публично провежда първия телефонен разговор от прототипа DynaTac 8000x, по-късно пуснат на пазара с името DynaTac 8500. За привилегията да бъде негов събеседник Купър избира не кой да е, а своя най-голям конкурент по онова време – д-р Джоел С. Енгъл от AT&T.
Набира неговия стационарен номер и казва: “Джоел, аз съм, Марти. Обаждам се от клетъчен телефон, истински безжичен клетъчен телефон.” Отсреща се чува само тишината на изумлението.
Разбира се, главното ръководство на Motorola подкрепя концепцията за мобилен телефон на Купър, инвестирайки 100 милиона долара в периода между 1973 и 1993г. – още преди приходите да бъдат налице.
Купър събира екип, който успява да проектира и сглоби продукт за по-малко от 90 дни. Оригиналната слушалка, наречена DynaTAC 8000x (DYNamic Adaptive Total Area Coverage), тежала 1,1 килограма с дължина от 25 сантиметра и носила наименованието „тухлата” или „обувката”.
Много важна част от DynaTAC била батерията, която имала тегло четири или пет пъти повече в сравнение с модерен мобилен телефон. Възможността за разговори по телефона била само 20 минути, след което се изисквало 10-часово презареждане, но, както казва самият Купър шеговито, “Животът на батерията не беше проблем, защото никой не можеше да държи телефона в ръка толкова дълго време!”
Дали обаче това е самото начало на историята на мобилните телефони?
Според някои изследователи на темата Мартин Купър далеч не е първият. И дори не е вторият, пише Мегавселена.
Опитите да се придаде на телефона мобилност се появили скоро след възникването му. Били създадени първите телефони с бобини за бързо прокарване на линии, правели се опити оперативно да се осигури връзка от автомобил с поставен проводник по осевата линия или с включване към розетка на стълб. От всичко това сравнително широко разпространение намерили само полевите телефони (на една от мозайките в метростанция „Киевска“ в Москва съвременните пътници понякога вземат полевия телефон за мобилен или ноутбук).
Не било много удобно да се търси розетка, така че идеята за мобилен безжичен телефон се появила някъде в самото начало на ХХ век. Така американският вестник „Солт Лейк Телеграм“, позовавайки се на агенция Асошиейтед прес, на 3 март 1919 г. съобщава, че Годфри С. Айзъкс, директор на компанията „Маркони“, заявил, че проведени опити позволяват да се повярва в идеята за безжичен джобен телефон като всекидневна вещ. „Така лицето, разхождайки се по улицата, може да чуе в джоба си телефонен звън и слагайки слушалката на ухо, да чуе гласа на друг, който може да лети на самолет със скорост стотици километри в час от Варшава за Лондон.“
Но осигуряването на реална мобилност на телефонната връзка станало възможно едва след появата на радиовръзка в УКВ диапазона. Към 30-те години се появили предаватели, които човек без усилия да може да носи на гърба си или да държи в ръце – те например се използвали от американската радиокомпания NBC за репортажи от мястото на събитието. Тези средства все още не осигурявали връзка с автоматични телефонни станции.
В юнския брой на сп. Modern Mechanics през 1939 г. има кратка статия за това, че South Caliphornia Telephone Company е близо до практическото създаване на безжичен телефон, който може да се носи. В дописката няма технически детайли. Във всеки случай може да се смята, че е имало намерения за създаването на такъв телефон.
Следващата крачка, вече по време на Великата отечествена война, направил съветският учен и изобретател Горгий Илич Бабат в блокирания Ленинград, предлагайки така наречения монофон – автоматичен радиотелефон, работещ в сантиметровия диапазон 1000-2000 МХц (сега за GSM стандарта се използват честоти 850, 900, 1800 и 1900 МХц), чийто номер се кодира в самия телефон, снабден с буквена клавиатура, и има дори функциите диктофон и автоматичен отговор. „Той тежи не повече от фотоапарат „лейка“, пише Бабат в своята статия „Монофон“ в сп. „Техника-Молодежи“ № 7-8 за 1943 г.
В САЩ първи се опитал да направи невъзможното изобретателят Алфред Грос. От 1939 г. той се увличал по създаването на портативни радиостанции, които десетилетия по-късно получили названието „уоки-токи“. През 1949 г. той създал уред на базата на портативна радиостанция, който се наричал „безжичен дистанционен телефон“. Този уред можело да се носи и той подавал сигнал на притежателя си да отговори на телефона. Смята се, че това е бил първият прост пейджър. Грос дори го внедрил в една от болниците в Ню Йорк, но телефонните компании не проявили интерес към тази иновация, както и към други негови идеи в тази насока. Така Америка загубила шанса да стане родина на първия действащ мобилен телефон.
Тези идеи обаче получили развитие от другата страна на Атлантическия океан – в СССР. И така, един от тези, които продължили търсенето в областта на мобилната връзка в Русия, се оказал Леонид Куприянович.
Съзвучността на фамилиите Куприянович и Купър е само началното звено от мрежата странни съвпадения в съдбата на тези две личности. Куприянович, като Купър и Грос, също започнал с миниатюрни радиостанции – той ги правел от средата на 50-те и много от конструкциите му поразяват дори днес – както със своите габарити, така и с простота и оригиналност на решенията. Радиостанция с лампи, създадена от него през 1955 година, тежала толкова, колкото първите транзисторни уоки-токита от началото на 60-те.
През 1957 г. Куприянович получил авторско свидетелство за „Радиофон“ – автоматичен радиотелефон с директно набиране . След автоматичната телефонна радиостанция този апарат можел да се свърже с всеки абонат от мрежата в пределите на действие на предавателя на „Радиофон“. По това време бил готов и първият действащ комплект апаратура, демонстрираща принципа на работа на „Радиофон“, наречен от изобретателя си ЛК-1 (Леонид Куприянович, първи образец).
Както и съвременния клетъчен телефон, апаратът на Куприянович се свързвал с градската телефонна мрежа чрез базова станция (авторът я наричал АТР – автоматична телефонна радиостанция), която приемала сигнали от мобилния телефон по кабелната мрежа и ги предавала от кабелната мрежа на мобилните телефони. Преди 50 години принципите на работа на мобилните телефони се опивали просто и образно: „Съединение на АТР с всеки абонат става както при обикновен телефон, само че работата му ние управляваме от разстояние.“
И все пак практическата възможност за реализация на преносим мобилен телефон и организация на обслужването на такава мобилна връзка била доказана. „Радиусът на действие на апарата е няколко десетки километра – пише Леонид Куприянович в дописка за юлския брой на сп. „Млад техник“ от 1957 г. – Ако в тези предели има само едно приемно устройство, това ще бъде достатъчно да се разговаря с всеки от жителите на града, който има телефон, и на колкото си искаш километра. Радиотелефоните могат да се използват в автотранспорта, на самолети и кораби. Пътниците могат директно от самолета да позвънят вкъщи, на работа, да запазят маса в ресторанта. Той ще намери приложение сред туристи, строители, ловци и т.н.“
*******
Главен спонсор на наградата този месец:
Спонсор допълнителна награда: 
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
