Празнуваме Летен Атанасовден – началото на жътвата

Християнската църква почита на 5 юли св. Атанасий Атонски, роден в град Трапезунд и живял през Х век.

Ревностен християнин, Атанасий се оттеглил в Света гора и там в молитви прекарал остатъка от живота си. И днес един от светогорските манастири в Атон се нарича Велика лавра на св. Атанасий Атонски.

Българите наричат този ден Летен св. Атанас и казват, че светецът „облича кожуха си и отива при Бога да го моли за зима”, тъй като лятото вече се е преполовило.

Св. Атанас Летни носи чертите на древните соларни божества – повелители на небесния огън, на летните небесни стихии, на слънцето, от което зависи плодородието. Затова и обредните практики в чест на светеца са в основата си езически – забрана за работа на полето, умилостивяване на стихиите с жертвоприношение, гадния за плодородие. Устройват се общоселски сборове, нареждат се празнични трапези. Стопанките омесват обредна прясна пита, която разчупват и раздават „за берекет и дъжд”. Дават се курбани за светеца, като се коли коч или вол. В Асеновградско мъжете обикалят ритуално селското землище с кожата от жертвеното животно, окачена на пръчка, за да предпазят посевите и градините от градушки и природни стихии.

Празникът на св. Атанас Летни е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов, летен земеделски цикъл. В планинските райони, където житата узряват по-късно, празника наричат „Жетвар”, защото започва жътвата. Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „лека ръка”. Той хвърля първите класове напред и благославя: „Бог напред, ние след него!” Първият сноп се връзва с червен конец и се изправя с благословията: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!” Върху него постилат нова, чиста кърпа и отгоре й слагат пари – дар на жетварите за първия сноп. За да нямат болки в кръста, когато се навеждат да жънат, жетварите се опасват с отрязаните житни класове.

Двойните житни класове наричат „цар” или „майка” на нивата. След края на жътвата момите ритуално сплитат на плитка с червени конци тези класове, украсяват ги със скилидки чесън и сребърни парички. Тази плитка, наричани ”Богова брада”, „брада на нивата”, „нивнина” или „коса”, запазват до следващата година. Когато започне сеитбата, взимат от зърната на „брадата на нивата” и ги смесват със семената за посев, за да е богата реколтата. „Брадата” поставят и в средата на нивата, че „да остане там берекетът”.

В Тракия Летният Атанасовден и деня след него наричат „Света Черна”, „Баба Черна”, „Черен ден”. Според народните представи Баба Черна се криела подобно на чумата във вълната. Ако жените работят на нейния празник, децата им ще се разболеят от „черната болест”, „Света Черна ще почерни къщата им”. Затова на този ден стопанката коли на къщния праг черна кокошка – жертва за Баба Черна. Обичаят се нарича „Кокоша църква”. Готвят кокошката с ориз и я раздават на съседите, а с перата ѝ бабите кадят урочасани деца.

Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко и Трайка.

 

*******
Спонсор допълнителна награда:

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!