В една стая бавно светели четири свещи.
Тишината била почти пълна и можело да се чуе разговорът им.
Първата свещ казала: „Аз съм МИР – хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще угасна!“. И веднага изгаснала.
Втората свещ казала: „Аз съм ВЯРА – за съжаление, много хора смятат, че не съм необходима, няма смисъл да горя повече“. Тъкмо казала това, духнал лек вятър и свещта изгаснала.
Третата свещ казала тъжно: „Аз съм ЛЮБОВ – нямам вече сила, хората често ме забравят и ме слагат настрана. Дори и забравят, че обичат своите близки “ и в същия момент изгаснала.
Малко след това в стаята влязло едно дете. „Какво е това?Трябваше да светите докрай!“, казало детето и започнало да плаче.
Тогава четвъртата свещ му казала: „Не бой се, докато аз горя, ще можем да запалим останалите свещи. Аз съм НАДЕЖДА „. С блясък в очите, детето взело свещта „НАДЕЖДА“ и запалило останалите.
Пламъкът на надеждата винаги би трябвало да гори в сърцата ни, за да може всеки от нас да запази вярата, мира и любовта!
*******
Спонсор допълнителна награда:
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!