in

150 години от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Снимка: gabrovodaily.info

На 14 юли отбелязваме 150 години от гибелта на националните герои Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Годишнината ще бъде отбелязана на връх Бузлуджа.

Честването ще се проведе под патронажа на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов.

Традиционно ще бъде отслужена заупокойна молитва за загиналите, ще бъдат произнесени слова и ще бъдат положени венци и цветя пред паметника на воеводата.

По случай годишнината ще бъде валидирана юбилейна пощенска карта, издадена от Министерство на транспорта, за което ще бъде разкрита временна пощенска станция на върха.

На Бузлуджа ще има мащабната историческа възстановка на гибелната битка на войводата и неговата чета, в която ще участват близо 150 активисти на Националното дружество „Традиция“.

 

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

„Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

                                             Христо Ботев

*******
Спонсор допълнителна награда: logo-promocheck

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!

Публикувано от Ралица Петкова

Завършила съм специалност „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Mетодий“. Моите източници на вдъхновение са литературата, изобразителното изкуство и богатството на българския книжовен език.