На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне.
Празникът е свързан с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици – Петър. Яков и Йоан.
За да укрепи вярата на учениците си в своя божествен произход, Иисус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на Тавор планина в Галилея. След вглъбена молитва Иисус изведнъж се преобразил – лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стояли библейските пророци Мойсей и Илия. Тогава светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте“. При тези слова апостолите в силен страх паднали ничком на земята.
Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба. В литургията на българските православни храмове се прибавя специално молитвено песнопение за „Освещаване на гроздето“.
Според народните вярвания от Преображение Господне „лятото се пречупва“ и времето се преобръща – върви към есента и студа. Щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прекади от свещеника в църквата. До този ден не се разрешава да се яде грозде.
Преди да узрее гроздето, узряват къпините, но никой не трябва да ги опитва, защото те са дяволското грозде. С тях дяволът, който все се опитва да излъже хората, прелъстява по-нетърпеливите да опитат от къпините преди гроздето и да се присъединят към него. Не случайно именно чрез къпината можели да се доказват качествата на всяка нова баячка, магьосница, церителка. Само ако посадената от нея надолу с върха къпина се хване, тя може да бъде призната за наследница на магическа и тайнствена сила, баянията ѝ ще хващат и ще церят, обикновените люде ще благоговеят и ще се стряскат от силата ѝ.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг. Господ ще му го даде. Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.
Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.
Народът е превърнал големия християнски празник Преображение Господне в притча за доброто и злото, за позволеното и непозволеното в обикновения делничен живот, пълен с езически суеверия и религиозен респект.
Носи се в църква, прекадява се и се благославя с молитва гроздето, след което вече може да се яде. Където няма грозде, освещават се други плодове – ябълки, сливи.
В Северна България по аналогия с Христовото Преображение смятат, че на Преображение времето започва да се преобразява, водите в изворите и реките изстиват и вече не стават за къпане. Застудяват дните и нощите.
Източник: Агенция „Фокус“
*******
Главен спонсор на наградата този месец:
Спонсор допълнителна награда: 
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
