И в солта от Черно море има пластмаса. Най-много боклуци от „Грийнпийс” са видели в морето пред големите ни морски курорти. Намерена е бутилка от Веро, която е произведена през 1975 год.
Учени от БАН потвърдиха, че нивото на микропластмасата между Бургас и нос Калиакра е както в Средиземно море, каза пред бтв Деница Петрова от „Грийнпийс“ България. Според данните на изследването, най-сериозно е замърсяването около нос Калиакра и при устието на р. Камчия – на квадратен километър се откриват средно 429 000 частици.
Ситуацията с пластмасовите микрочастици във водите на Черно море не се отличава от тази в Средиземно море и Балтийско море.
Това е била констатацията на Института по биоразнообразие на БАН по време на миналогодишното изследване на акваторията с кораб на „Грийнпийс”.
Наскоро голяма публичност получи проучване, според което 90% от трапезната сол, която стига до хората, има частици пластмаса, останали от разграждащите се във водите боклуци. Така през солта и през храната пластмасата влиза и в човешкия организъм.
„Модерните видове сол” не са йодирани и имат високи нива на тежки метали.
Най-много боклуци от „Грийнпийс” са видели в морето пред големите ни морски курорти, посочи Петрова. „Оказва се, че навсякъде има микропластмаса, това е човешки генериран проблем. Важно е да се вземат мерки при пластмасите за еднократна употреба. Земята не е за еднократна употреба и можем да живеем без да генерираме толкова много отпадъци”, коментира Петрова.
Експертът по качеството на храните д-р Сергей Иванов подчерта, че към момента няма категорични заключения за ефекта от пластмасата в човешкото тяло. Той подчерта, че по отношение на солта има други по-сериозни проблеми, като например масовото преквалифициране на солта в хранителна добавка и така се заобикалят изискванията за безопасност. Така, по думите му, „модерните видове сол” не са йодирани и имат високи нива на тежки метали.
Клечки за уши, памперси, бидони и строителни отпадъци. Това са само част от „съкровищата“, които лежат на дъното на Черно море. Изследователи от Института по Океанология към БАН дори са се натъкнали и на напълно запазена бутилка от Веро, която е произведена през 1975 год. Пластмасовата бутилка е една от най-странните, но и показателни находки, напомня gramofona.com.
Какво се прави
Европа забранява продажбата на пластмасови изделия за еднократна употреба през 2021 г. Мярката е насочена срещу замърсяването на световния океан. Всяка година над 10 млн. тона отпадъци попадат в моретата и океаните, еднократните пластмасови изделия са най-много.
На една пластмасова бутилка са й нужни около 500 години, за да се разгради. С течение на времето пластмасата се разгражда до частици, известни като микропластмаса.
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
След като сме отделили време да сварим яйцата до перфектното състояние, естественият въпрос, който възниква,…
Трима души бяха транспортирани до шуменската болница след сериозен пътен инцидент, който разтърси града. Катастрофата…
Светла събота, известна още като последната събота от Светлата седмица, отбелязва не само финала на…
България е пред дни с динамично време, което ще донесе както слънце, така и значителни…
В неделя, православното християнство отбелязва един от най-значимите дни в църковния календар – Томина…
Рано тази сутрин, около 7:00 часа, по улицата "Панорама" в Хасково, близо до бившия закрит…
Leave a Comment