Агенция по храните: Криминализирането на отглеждането на животни, не се отнася за задния двор

Предложението не се отнася за стопаните, отглеждащи животни в задните си дворове, които ги използват за лична консумация, но не получават пари за това, уточняват от БАБХ.

След проведени работни срещи в Централното управление на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с представителите на птицевъдния сектор и в условията на организиран пред сградата на институцията протест, Агенцията отново припомня опасната епизоотична обстановка в страната по отношение на Инфлуенцата по птиците.

На съвместна пресконференция изпълнителният директор на БАБХ д-р Дамян Илиев съобщи, че птичият грип дава голямо отражение върху сектора и причинява икономически загуби за стопаните и за страната като цяло в особено големи размери. Ако срещу заболяването не се прилагат строги мерки обаче, ще се стигне до още по-тежки последствия за цялата индустрия и селското стопанство.

По повод предложението на БАБХ за криминализиране отглеждането на животни, което беше направено вчера, 5 ноември, след срещата с представители на птицевъдния сектор, и некоректното му интерпретиране и комуникиране в публичното пространство, БАБХ уточнява, че евентуалната промяна ще засегне всички, които отглеждат и развъждат животни в разрез със законодателството и ги реализират на пазара и/или получават субсидии за това. Предложението не се отнася за стопаните, отглеждащи животни в задните си дворове, които ги използват за лична консумация, но не получават пари за това.

 

 

 

 

Заболяването бе причина за налагане на по-строги мерки, които трябва стриктно да се прилагат и изпълняват, за да не се допуска разпространение на заболяването. Те включват биосигурност във фермите, по-висока честота на лабораторен контрол за доказване липса на инфекция с вируса и превенция в цялата страна, както и изискването птиците да бъдат транспортирани само след като са предварително лабораторно изследвани за наличие на вируса.

Това стана повод за протест пред сградата на БАБХ, организиран от представители на ферми за водоплаващи птици, които настояват за по-малко рестриктивни мерките за контрол на Инфлуенцата. В едни и същи обекти се констатират огнища, в зоните около тях се появяват нови, което означава, че мерките за биосигурност в някои от фермите не са достатъчно ефективни. Контролните мерки на БАБХ, срещу които се протестира, са обсъждани многократно с представителите на бизнеса и всички са били съгласни с тях.

„Не всички стопани на ферми изпълняват стриктно мерките за биосигурност и контрол, което доведе до неовладяване на заболяването“, коментира д-р Илиев. Той акцентира, че настоящата заповед за борба с Инфлуенцата цели да предпази бизнеса и въпреки че мерките са строги, това е единственият подход за ликвидиране на болестта.

БАБХ и представителите на птицевъдната индустрия се обединиха около становището, че настоящата заповед за повишен надзор може да претърпи промени, за да се овладее епизоотичната обстановка в страната. Д-р Илиев обаче беше категоричен, че с популизъм епидемии не се борят.

Високопатогенната Инфлуенца по птиците бе регистрирана през 2016 г. в 21 страни-членки на ЕС, сред които и България. От тогава до момента у нас са изплатени 16 387 853 лв за компенсация за умъртвени птици и ликвидиране на огнища. В момента констатираните огнища със заболяването в България са 22.

БАБХ и представителите на птицевъдния бизнес се обединиха и около необходимостта от законодателни промени, които да бъдат от полза за всички засегнати страни, се казва в офишциална позиция на агенцията по храните .

 

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!