Редакция "Нова Варна"
Варненският Ретро музей, разположен в най-големия мол на Българското Черноморие – Grand Mall, преобрази представата за старите возила. А доскоро никому ненужните стари вещи се превърнаха в „артефакти.“
„Нова Варна“ разговаря със създателя на най-големия ретро музей за соц. автомобили в света и безспорно най-внушаващата колекция от соц. предмети и вещи виждани някога, Цветан Атанасов.
Каква е равносметката ви за изминалите години живот на Ретро музея?
Отлична! Надали има човек, който е прекрачил прага на Ретро музея и да не е онемял от възторг. Нашите книги за впечатления са живото доказателство за това. В момента се изписва шестата книга и когато ги преглеждам, изпитвам истинска гордост и удовлетворение, че създадох този храм на спомените.
Едно от най-запомнящите в тях е, че: „Ретро музей е най-доброто нещо, създавано в прехода“. Огромна е любовта на хората и съм им повече от признателен. Разбира се, това не е типичният „сух“ музей, където хората разглеждат непознати за тях артефакти в почти винаги погребална обстановка и с навъсени служители, а място, където виждат буквално целия си живот. Разглеждаш нещата, с които си живял, мечтал и дерзал твърде често. Дори и тези, които не са живели през тези времена, изпитват не по-малко вълнение, защото са израснали с разказите за първия семеен автомобил, цветен телевизор, велосипед и каквото се сетите.
Показваш история, която мнозина днес се опитват да отрекът и дори да демонизират.
Показвам историята такава, каквато е. Във всяка история може да се търсят демони, но аз не желая да навлизам в политическа насока. България я е имало през 1944 – 1989 година и почти всички без тяхната политическа нагласа се возеха на лади, москвичи, волги, шкоди, варшави, зазове, трабанти, вартбурзи, застави и дачии. Е, някои се возиха и на чайки, но как си представяте Тодор Живков да дойде на посещение във Варна с „Москвич“. Ретро музеят набира лавинообразна популярност и досега не съм видял някой да хули и критикува миналото вътре в залата. Напротив. Виждал съм безброй усмивки на умиление пред семейния автомобил или някой от вече милионите артефакти в музея да разказва пламенно и емоционално случки от живота си. Тенденция се превръща напоследък цели семейства, от дядо до внуче, да ни посещават и дядото естествено влиза в ролята на „екскурзовод“. Това са болезнено миловидни гледки. Децата слушат своя дядо или баба с жив интерес и ококорени очички. Погледите им издават почуда и често казват: „Как ли баба се е вързала на дядо с този „Заз“?“. Присъствал съм и на комични и на трогателни разказа до някой от автомобилите. Човек трябва да го види с очите си, за да почувства драматизма на емоциите от видяното.
Как възприемат чужденците Ретро музея?
Поразително! А когато разберат, че автомобилите палят на първия зъб буквално и че са в движение, изпадат в шок. Много често са ни питали дали са истински и не са ли просто макети на коли. Толкова им е трудно да повярват, че може да има автомобили на това космическо ниво като състояние. Мен лично един мъж, българин около 60-те ме попита плахо дали автомобилите не са восъчни. Той гледаше невярващо и се чудеше как е възможно това. И не се учудвам. Посетил съм десетки музеи по света и ви уверявам, че читавите са малко Навсякъде вехти и с ръжда, а да не говоря за залите – повече от сиви, малки, в доста случаи и мръсни. Ретро музеят във Варна е единственият музей в света, който си позволява да сложи огледала под всеки автомобил и на всичкото отгоре сме на площ от 4 декара. Забелязал съм, че мъжете гледат под автомобила повече отколкото другаде. Те са изкарани от завода буквално. Това е нивото на музея – зашеметяващо! Миналата година получих сериозно признание не от кой да е, а от собственик на музей за военна техника от Белгия, който ми заяви категорично, че по-хубав от моя музей не бил виждал. Та така. До утре мога да давам примери на възхитени и шокирани посетители, но най-много ме радват чуждестранните групи лятото. Французи, италианци, англичани, скандинавци, евреи, араби, турци и други, които не са живели в социалистическия строй, но са очаровани от музея. И пак казвам, нивото на музея и състоянието на артефактите – всичко е чисто ново, блести до блясък, с опаковките, в залата се лее музика от тези времена, настръхването е задължително.
Преди няколко месеца ви посети министър-председателят на Израел, Бенямин Нетаняху. Разкажете за тази среща.
Да те посети един от най-влиятелните мъже на планетата си е истинско изпитание. Държа да уточня, че г-н Нетаняху посети музея изненадващо, нарушавайки вече предварително подготвения план, който не е включвал посещение при нас. Неговата очарователна съпруга, Сара, обаче ни посети сама още при пристигането си във Варна с него, посъветвана от нейна близка приятелка. Нейното посещение мина далеч по-спокойно, охраняваха я само двайсетина агенти на МОСАД. Тя влезе в музея и не искаше да излезе. Обикаля го надлъж и нашир и не спираше да се удивлява на всичко. Призна пред bTV, че е очарована от музея и че много ѝ е харесал. Разбира се, имаше похвали към мен и към всичко сторено в нашата бляскава зала. Това се случва в петък вечерта, а в неделя до обяд имах 5 пропуснати прозвънявания от кмета на града, Иван Портних. Върнах обаждане и кметът с притеснен глас вече ме увери, че Бенямин Нетаняху също иска да ни посети, нарушавайки целият план на посещение. Съпругата му не спирала да говори за Ретро музея и той категорично заявил на кмета, че иска да дойде и той. Тогава вече стана страшно. Дойдоха около стотина агенти още от обяд. Имаше и много български агенти от НСО както и полиция. Израелските служби претърсиха всичко навсякъде. Обикаляха музея с някакви детектори, или бог знае какво… Отваряха всички автомобили, багажници и всичко беше щателно претърсено. Начертаха въображаем маршрут по който ще върви Нетаняху в музея. Имаше постоянно агенти в музея, които следяха всичко и всеки. Имаше агенти на горния етаж, на долния, въобще целият Гранд мол вреше и кипеше от агенти на българските и израелските служби. Към 20:00 се обадиха, че пристига. Тогава вече полицията беше спряла цялото движение към Гранд мол, а вътре в мола почти не можеше да се движи свободно никой. Коридорите към музея бяха отцепени, както и достъпът до него. Г-н Нетаняху се появи изненадващо с огромна свита придружители и охрана и разбира се с неговата съпруга, която не е спряла да му говори за нас през целия престой във Варна. На медиите им беше забранено да снимат, единствено разрешиха на наш фотограф от музея да снима посещението. Естествено фотоапарата беше щателно прегледан, да не кажа разглобен. Помолих шефа на израелските служби да запечатам този така изключителен момент и той ме погледна, усмихна се и каза: „Музеят ти е страхотен. Не съм виждал такъв. Браво !“ А аз му казах, че му благодаря за признанието и че не съм виждал подобна охрана дори в холивудските филми. Снимаха го обаче негови фотографи от службите вероятно. Ние бяхме със собственика на Гранд мол, Офер Миретцки, който също е израелски гражданин и се вълнуваше не по-малко от мен за това голямо посещение. Каза ми, че наричат Бенямин Нетаняху в Израел – Биби и че не си е представял, че някога ще се наложи да посреща, Биби. (Смее се) Вътре в залата, г-н Нетаняху не спираше да се смее и забавлява като дете буквално. Отидоха със съпругата си до трабантите и влязоха в най-сладкия от тях – модела 600. Виждах изражението на лицето му, то грееше от радост и вълнение. Долових много мил и любвеобилен поглед между двамата, когато бяха в трабанта. Повярвайте ми, това са много емоционални моменти и разбира се незабравими. Семейство, Нетаняху обиколиха целия музей. С удивление научи, че „Кока-кола“ е произвеждала напитката в България и то с етикет на кирилица на своите бутилки. Влезе в още няколко автомобила и не спираше да се радва като малко дете всеки път. Бенямин Нетаняху ни написа в книгата: „Със спомените от миналото, признателността на настоящето и надежда да бъде бъдеще.Сара и Бенямин Нетаняху, 3 ноември 2018“.
Казвате, че сте преобразили представата за старите возила. Какво имате предвид ?
Това, че преди моята поява и отварянето на Ретро музей старите соц. автомобили се пренебрегваха и струваха с пъти по-малко от сега. Никой не се сещаше за тях и нямаше никакъв интерес. След като се заговори за Ретро музей и видяха тази палитра от соц. автомобили в пълния им блясък, народът буквално пощуря. За един ден – старите „руски трошки“ вече бяха ретро автомобили. Нещо нормално е сега да искат за някой „Москвич“ или „ВАЗ“ десетки хиляди левове. Аз лично купих не малко автомобили последните години на сериозни цени вече. Макар и да предизвиках събитията сам срещу себе си буквално. (Отново се смее) Хората надали знаят през какво преминах за да им поднеса най-перфектния ретро музей. Закупих над 200 автомобила като в залата вече има почти 70 в над заводски вид и в съвършенно състояние. В момента реставрираме още няколко, а другите са в склада на музея. Имам безумни попадения на по 200-300 км. автомобили буквално чисто нови, но не й за критериите на тази неповторима и бляскава зала на музея. Смея да твърдя, че показахме на света как се реставрира един ретро автомобил. Това не е само огромни средства, но страшно много време, понякога няколко години, отлични майстори и безумно търпение и нерви… Слава Богу, закупих навремето няколко склада на „Мототехника“, откъдето сега се снабдявам с части и твърде често хората ни питат откъде намираме това или онова. Соц. автомобилите се реставрират далеч по-трудно от западните си събратя. За мерцедесите и кадилаците всичко има, но за руските особено не се намира нищо. Но, тръпката е по-голяма и удоволствието по-сладко, когато се справим с невъзможното. Хиляди хора се запалиха да реставрират, да притежават и въобще да се интересуват от тях, особено ако са ни посетили. Вчера разговарях с един човек от Бургас, който ми призна, че след като ни посетил решил да си закупи „Москвич“ и да го направи като нашите. Разбира се това никак не е лека задача и след близо две години той е пред отказване и най-вероятно ще купя автомобила с всичко, което е събрал до момента за да го направим в нашия „космически“ сервиз. А, за ретро – парадите дори не ми се споменава. В наши дни паради се организират в почти всички малки градчета и няколко села дори. Канят ме почти навсякъде и съм им благодарен на хората, че проявяват тази признателност и чест към музея. Скоро ме каниха в Козлодуй и организаторът ми призна, че общината, участниците и всички ще са истински щастливи ако присъствам. С удоволствие го правя всеки път като мога, но рядко намирам свободно време и често пращам управителят на музея с неговия помощник да представят музея. Имаме няколко автомобила, с които ходим на паради и почти никога не се връщаме без купи. Имам много приятели в ретро обществото и макар и да е всеизвестно, че между колекционерите вирее вечна завист и вражда аз не мога да се оплача. Благодаря на всичките си приятели и фенове в ретро средите, които вечно ме изненадват с всевъзможни подаръци и щури идеи.
Кой е най-драматичният момент за Вас, свързан с музея ?
Надали ще мога да ги опиша в кратък отговор. Безброй са. Самото създаване на музея с всичките му трудности и находки, които са ми докарали толкова безсънни нощи са наистина много. Като се започне от първата му покупка на ретро автомобил и се стигне до ден днешен, в който продължавам да издирвам така ценните за мен артефакти. Съвсем скоро се сдобих с една колекция цигари, която е шокираща като количество, но не спах с дни, докато се преборя за нея. Когато отидох в Русе с договорената сума пари, човекът размисли в последния момент и реши, че няма да я продава. Отказа се. Гледах като шокиран и не вярвах какво ми се случва. Помня, че се прибрах съкрушен и отчаян буквално. Представях си как ги нареждам в музея, как им се радват хората, но човекът се отказа и мечтите ми се сринаха. И преди ми се е случвало, но всеки път преживяването е еднакво болезнено. Минаха десет дни и точно когато вече започнах да я преживявам тази колекция, той ми се обади и ми каза да тръгвам за Русе. Съгласил се бил. Жена му не спирала да му се кара за отказа, понеже сумата никак не беше малка. Разбира се, още на другия ден бях там и се върнах с тях по-щастлив отвсякога. Но, житейските истории винаги са по-драматични и болезнени. Преди време ми се обади една жена и със сълзи на очи ми разказа, че нейният брат е тежко болен от рак. Отивал си човекът. Но последното му желание било да посети Ретро музея. Вижте, дори сега настръхвам като разказвам този случай. Започнахме да обсъждаме варианти как да го докараме в музея. Предложих да пратя автомобил да го вземе от София и да го докара до Варна, но жената прецени, че е повече от рисковано. Нямало да издържи пътуването. Казах, че ще платя самолетните билети до Варна и обратно, но и това беше сериозно препятствие за него. Жената плачеше и молеше да ѝ пратя снимки или видео за да му ги покаже. Казах й, че имаме виртуална разходка и там ще може да се „поразходи“ виртуално в музея. Това я успокои донякъде, но не спираше да плаче и хлипа повече от жално и мъчително. Надявам се, човекът да е видял музея чрез нашата виртуална разходка и да сме успели да утешим душата му в тези последни дни за него.
Освен Ретро музей Вие създадохте и още един музей, който е не по-малко атрактивен и интересен – Музей „Восъчни фигури“. Разкажете ни новостите и за него.
Музеят за восъчните фигури наброява вече колосалните над 60 фигури. А започнахме с 27. Разбира се, наблягаме в пъстра палитра между значими български и чуждестранни личности. Последните ни фигури са любимците на всички от филма – „Хубава жена“, Ричард Гиър и Джулия Робъртс. Антъни Хопкинс също е сред своите колеги в нашия музей. Но, заради безбройните румънски туристи последно време наблягаме сериозно на техни фигури. Съвсем скоро показахме Илие Настасе – светило в световния тенис от миналото. Сега изработваме и действащата номер едно в женския тенис – Симона Халеп. До дни буквално ще покажем краля на попа – Майкъл Джексън. След като направихме, Кубрат Пулев хората ни питат и за Антъни Джошуа. Правим и него. Така или иначе ще се срещнат, ако не на ринга то поне при нас.. В момента сме в преговори с Бенямин Нетаняху да изработим и неговата восъчна фигура. Все пак получихме огромно признание от него, когато ни посети. Макар и той да не успя да влезе в музея с фигурите, понеже беше изцяло завладян от Ретро музея. Но, аз предвидливо бях сложил восъчната фигура на премиера Бойко Борисов на входа на големия музей – Ретро музей. Това истински развесели Нетаняху и минавайки покрай него каза: „Оооо, Бойкоооо“.
Как реагират роднините на прословутите ни актьори от близкото минало, като се „срещнат“ с тях отново?
Неописуемо е. Трябва да се види. Това са неповторими кадри, които са ме карали да изтръпвам от вълнение като ги гледам. Най-емоционалната среща е тази на дъщерята на Кирил Господинов – Веселина, която плака, смя се и не спираше да се удивлява и да разказва разни истории за баща си. Нейният син се казва Кирил Господинов, досущ като великия си дядо. Когато застана до него и го попитах „Виждал ли си дядо си?“, детето ме погледна сладко и ми отговори: „Само на снимки. На живо за първи път.“ Това беше просто драматично. Разбира се и синовете на Калоянчев както и неговите внуци също направиха незабравима среща с Калата. Дъщерята на Невена Коканова, Теодора с нейният син, Калоян си тръгнаха просълзени и развълнувани от музея. Идвали са много техни роднини, приятели, колеги и познати, които изпитват някакво друго усещане, което те кара да потръпнеш отстрани до тях. Помня как Никола Анастасов с насълзени очи гледаше Кирил Господинов и му викаше: „Кире, Кире….“
След няколко месеца почина и той. Успяхме да го върнем в младостта и да го зарадваме приживе като видя червената – „ВАЗ“ – 2105, каквато бил имал и лицето му грейна от щастие буквално. Съвсем скоро ми се обади една жена, която е сватя на големия, Георги Георгиев – Гец. Жената каза, че синът му, който живеел в САЩ се прибира за лятото и искат да дойдат да го видят. Естествено, напомних поне пет пъти, че държа лично да присъствам на тази знаменита среща, която предстои и тръпна в очакване. Тя ми сподели още, че това, което е видяла като снимки е просто поразително. Приликата с Гец била уникална. Това са повече от вълнуващи срещи. Не са за хора със слаби сърца.
– Коя е най-скандалната фигура в музея ?
– Аз не бих ги оприличил точно така. Скандална звучи скандално. За мен всички, които са желани от публиката имат място в музея. Да не забравяме, че в лондонския „Мадам Тюсо“ има самия Адолф Хитлер. Има дори гротески фигури като тази на Джак – изкормвача. Но, там никой не хули музея защо са ги направили. Тук заради Криско просто ни попиляха във Facebook защо сме го направили, но точно той е като магнит за децата. Няма дете, което да не желае снимка с Криско в музея. Той може би е рекордьор по снимки следван плътно от премиера, Борисов. Между другото, фигурата на Криско е дотолкова реалистична, че майка му не го позна, когато го вижда на две снимки – фигурата и него. Това смая дори самия Криско. В международен план правим една фигура, която ще предизвика много коментари според мен. Заради румънските ни гости както вече казах наблягаме на румънски имена, едно от тях е на Лаура Кьовеши. Топ прокурор, вкарала в затвора половината политически елит в Румъния. Това е най-спряганото румънско име от техните туристи и скоро ще ги зарадваме. Иначе нашите фенове могат да са сигурни, че винаги ще има с какво да ги изненадаме и лятото ще ги зарадваме и тях с тенорът за всички времена – Лучано Павароти. Изненадите няма да спрат. Те са просто моя запазена марка.
*******
Спонсор на наградата този месец: Happy Life
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
