Редакция "Нова Варна"
35-годишната Цветелина Петрова от Варна се нуждае не от пари, а от труд. Тя е на хемодиализа от 13 години.
Скоро чупи двата си крака и остава абсолютно неподвижна. А домът ѝ прилича на спасителна площадка.
„Когато човек няма здраве, няма нищо”, казва тя.
Цветелина е само на 35. Последните 13 години ходи на хемодиализа. „Преди 13 години работех. Започнах да се подувам, помислих, че напълнявам, но дефакто съм се пълнила с течност и по-точно – с вода”, разказва тя.
Цветелина няма голямо семейство. Живее с вуйчо си. Той я гледа и ѝ помага. Когато него го няма, помощ получава от съседите. „Каза, че трябва да ме черпи, тъй като аз с каквото мога помагам. Казах ѝ, че когато оздравее, тогава ще ме черпи колкото иск”, казва съседката на Цветелина Пенка Желева, която ѝ помага.
До оздравяването обаче има път, но крачките за момента са невъзможни. Преди два месеца Цветелина чупи и двата си крака. „Станах сутринта, отидох до банята, исках да се измия и както бях права и единият ми крак изчатка горе, счупил се е, исках да се подпра на кофите и да се преместя, залитнах и паднах върху другия и той се счупи”, разказва тя.
Оттогава е на легло. „Имам само един телевизор и един телефон. Друго нямам”, споделя Цветелина.
Няма и избор. Без хемодиализа не може. Досега транспортът ѝ е бил осигурен, но след като чупи краката си и не може да стои, се налага да използва частна линейка. 3 пъти в седмицата, като всеки път плаща по 70 лева. „От болницата ми предлагат линейка, но няма кой да ме качва и кой да ме сваля”, казва тя.
След като я качат на носилката, извеждат Цветелина през прозореца. Така била обездвижена и предвижването било безболезнено.
„Плащам си, но не изпитвам болки”, казва тя.
Така през ден Цветелина ходи на хемодиализа. Казали ѝ, че дори да има донор, няма да издържи операция с пълна упойка, затова тя знае, че ще е така доживот.
Уморила се е от обстоятелствата, не от живота. Преди 2 години заради влага с вуйчо ѝ започнали ремонт. Набавили повечето материали, но закъсали с парите, а след това счупила краката си и така ремонтът и до днес не е направен. Затова сега търсят хора, които могат да помогнат. С работа.
„За пари никога не съм се молила и няма и да се моля. Доколкото можем с нашите мижитурни средства се справяме”, казва Цветелина.
Тя взима 140 лева пенсия. Точно колкото ѝ струва транспорта за два дни хемодиализа. Другото покрива вуйчо ѝ, който се занимава със строителство. Но няма време да строи у дома, защото парите при тях са нужни. Заради живота.
„Може и да нямаме, но съм щастлива. Надявам се дори да се оправя и пак да мога да ходя. Само това ме натъжава, че не мога да вървя. Надявам се да се изправя. Може пак с бастуна да съм, но поне да съм права. Искам поне да мога да седна. Опитвам се но, не мога”, казва тя.
*******
Спонсор на наградата този месец: 
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
