Един от символите на Варна – Аспаруховият мост, днес става на 43 години. Той все още се слави като най-дългият на територията на страната и все още е един от най-големите на Балканите. Все още е и единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Мостът е и най-известната локация за бънджи скокове в източната част на страната.
Строежът на моста започва в началото на 1973 г. Правителственият срок за пускане на обекта е 30 септември 1976 г., но е завършен предсрочно. Открит е от Тодор Живков на 8 септември 1976 г.
„Потомците и наследниците на майстор Кольо Фичето, който построи и знаменития мост на река Янтра при град Бяла, не само не посрамиха името му, но и издигнаха тая стара, благородна професия до най-високите върхове“, казва Тодор Живков в словото си при откриването на Аспаруховия мост…
В продължение на 20 години на моста не е правена основна профилактика. Наложителната рехабилитация започва през 1996 г. с ремонта на платно страна „море“, като плановете са тя да завърши за 16 месеца. Недостатъчните средства обаче забавят реконструкцията и първият етап е завършен едва през октомври 1998 г. Изцяло обновеното съоръжение е въведено в експлоатация на 17 септември 1999 г., три години след старта на реконструкцията.
Най-високата точка на моста се издига на 52 метра над морето. Мостът се крепи на 38 двойки стълбове. Само металната конструкция тежи впечатляващите 3200 тона. Мостовото съоръжение е изпитано при пускането му експлоатация, като е натоварено максимално с тежки машини по цялото трасе и в четирите ленти. При две колони от 30-тонни камиони на разстояние 10 метра провисването на средния отвор е около 30 сантиметра.
Дължината на моста е 2050, а ширината – 21 метра. Състои се от 2 платна по близо 8 метра и 2 тротоара по близо 2 метра. Освен на земетресение от 7-ма степен по скалата на Рихтер, Аспаруховият мост е проектиран да издържи на ураганен вятър със скорост 180 км/ч и температурна разлика от -40° до +40°.
Но не впечатляващите му размери са уникални, а начинът, по който са поставени здрави основи върху терен от глина, плаващи пясъци и тиня, категоричен е Марин Добрев, един от строителите на моста. За да преодолеят десетките метри нестабилен геоложки терен, проектантите заложили на рядкосрещана по света технология -изливане на дълбоководни пилоти. ‘Бетонните стълбове са забити на дълбочина от 30 до 53 м в земята, като всяка от 7б-те колони на моста се крепи на по 10 пилота, а всеки от тях навремето струваше колкото един апартамент”, обясни Добрев пред в.“Труд“. Трудоемката и много важна задача строителите извършвали с помощта на две специализирани машини – ‘Беното“ и „Баде”, като за изливането на всеки един пилот били нужни 4-5 дни.
„Започнах работа на националния обектна 13 април 1973 г„ петък. Бях току що излязъл от казармата дипломиран строителен инженер на 25 г„ пълен с ентусиазъм и желание да усвои тънкостите на професията. Условията бяха безкрайно тежки. Кипеше примитивен египетски труд – бетонът се лееше с малки кюбелчета и се вдигаше ръчно, но бяхме много упорити’, припомня си Добрев. За да се ускори работата, на строежа била доставена трета италианска машина, която правела по 1 пилот на ден по друг метод. Бързата работа обаче се оказала срам за майстора -през 1974 г. проверка показала, че голяма част от продукцията на прехвалената машина се обрушава. Така към компрометираните пилоти били добавени допълнителни, направени по изпитания по-бавен метод. „Фактът, че вече над четири десетилетия няма нито една обелена колона по моста, говори, че добре сме си свършили задачата“, гордее се Добрев, който ръководел бригадите за пълзящ кофраж.
*******
Спонсор на наградата този месец:
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!