Тънкости, които ще ви донесат успех в риболова

Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

Ако сте нови в риболова или някак нещата не ви се получават, може би не знаете някои тънкости, които ще ви спестят време и ще ви донесат успех.

Предлагаме ви откъс от „Българска риболовна енциклопедия”, от който ще научите кое е най-доброто място за ловене на различните видове риби през различни периоди от годината.

Освен това ще разберете какви риби обитават различните сладководни басейни.

Кълване и избор на място

Признаците на времето – атмосферното налягане, температурата, вятърът, фазите на луната, приливите и отливите и още много подробности винаги са изкушавали въдичарите за създаването на теории за кълването на рибата. В повечето случаи те са така субективни и натоварени с лични спомени и пристрастия, че истината и заблудата в тях са здраво и неотделимо преплетени.

Все пак обаче съществуват известни, проверени от времето истини за активността на различните видове риби при дадени обстоятелства.

С уговорката, че всичко в края на краищата е и въпрос на конкретен водоем и слука, ще цитираме някои от класическите бележки за кълването на споменатия вече руски ихтиолог и риболовец Леонид Сабанеев:

1. Кълването е по-енергично през ранната пролет и късната есен. отколкото през лятото, т.е. тогава рибата се храни по-често и с по-голяма настървеност.
2. През лятото кълването е най-добро непосредствено след изгрева на слънцето, средно е вечерта и най-лошо през деня.

3. Колкото сезонът е по-близо до ранната пролет или до късната есен, толкова по-добре рибата кълве през деня. дори има дни. когато най-добре кълве по пладне.
4. Облачните дни се приравняват към пролетните и есенните, т.е. тогава рибата взема добре и в средата на деня.
5. Преди мятането на хайвера и веднага след това винаги има усилено хранене.
6. Вятърът и до известна степен захлахщането на времето винаги спомагат за доброто кълване на дъно и обратно – затишието и горещините го отслабват.
Схема на най-вероятни места, които щуките ще заемат във водоема.
7. Мътността на водата пречи на доброто кълване, а прозрачността най-често го благоприятства.
8. Всяко натрупване и скупчване на организми в малка площ от водоема засилва кълването в това място.

9. С някои изключения, колкото повече дадено пространство във водоема се отличава от водите в останалата му част. толкова по-големи са шансовете за добро кълване в него.
Например в тесните малки реки – широките вирове, в широките реки – тесните части, в дълбоките води – съседните плитчини, в плитчините – ямите, в стоящи води – протоците и втичалата, в течащи води – заливите, и прочие.

Ясно е, че при желание всяка една от тези бележки може да бъде оспорена и оборена. Най-малкото защото те не са конкретизирани по видове риби или защото са писани преди повече от 100 години. Като биологични същества обаче рибите едва ли са се променили чак толкова оттогава. В случая класиката е само отправна точка за размисъл.

И все пак – как да избираме местата, в които да замятаме. Ако сме на река, можем да сменяме местата в движение. При всички случаи не бива да забравяме, че като всяко живо същество рибите са склонни да пестят от енергията си, докато се движат. В малките бурни реки и потоци те избират или вирове със завъртане на водата в обратна посока, или се крият „на завет” зад големи скали и камъни.

Освен това рибата често се движи по т.нар. рибни пътеки, които много рядко съвпадат със средата на реката, където течението е най-силно. Някои от хищните видове предпочитат укрития, за да дебнат в засада – щуката е типичен пример в това отношение. Други хищници като костурите през деня и привечер доближават брега, а през нощта се оттеглят навътре.
Много от мирните риби имат също своите навици и предпочитани от тях места, на които можем да ги открием. Цялата работа е в трупането на собствен опит. Много колеги си водят нещо като риболовен дневник, в който записват атмосферните условия през деня, датата и часовете, ударите в добрите си излети. Това систематизира конкретната информация дори по водоеми и е добра основа за вземане на решение – къде да се отиде и какво да се гони при подобни обстоятелства.

Риболовът обаче не е точна наука. В него изненадите винаги са възможни както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Но пък точно това го прави неповторим, невероятен спорт, магическо занимание за посветени, в което успяват както по-подготвените, така и късметлиите аджамии.

Различни местообитания

Водата е нашият терен, там ще стават схватките ни с нейните обитатели. И понеже те по принцип си живеят в нея си я познават отлично, ние, които искаме да надхитрим рибите, трябва да учим дълго и целеустремено все повече и повече за водния свят и неговите обитатели.

Най-напред тряова да сме наясно, че съществуват много различни местообитания във водата и съответно в тях живеят и се „изявяват” различни видове риби.

ГОРНО СРЕДНО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКИТЕ

У нас то е домът на речния кефал. В него вече рядко може да има пъстърви, но ако са американки – това е по-вероятно. Мряната също ще е тук, особено ако водата е чиста. При замърсяване на водата най-напред се изнасят нагоре по течението или загиват пъстървовите видове, а след тях и черната мряна.

Речният кефал е риба, която може да стигне до сериозни размери дори в малка река. В средно голяма обаче със сигурност вече може да обитават и клендаци по ..кило и канче’. Други нови обитатели могат да бъдат скобарите, а в по-големи вирове – морунаш, пръскач и бяла мряна. Белите мрени обаче у нас се срещат само в реки в Северна България, които се вливат в Дунав.

В тази част от поречието все още има участъци със силно течение, изразени бързеи и вирове, както и прагове. Техниките и методите на риболов са на блесна, на изкуствена муха с шнур за кефал, на булдо и предимно на плувка със стръв.

ДОЛНО СРЕДНО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКИТЕ

В него вече няма да има пъстърви, а много вероятно и черни мрени дори и временно. Но освен клен, скобар, морунаш, бяла мряна и пръскач могат да се появят още уклей, распер, кротушка, бабушка, костур, шаран и щука.

Пейзажът също е променен – широки бързеи и дълбоки вирове и баражи големи като микроязовири.

Рибите вече отчетливо играят и оставят ясни кръгове по повърхността на водата. А когато хищниците са гладни и гонят – дребосъкът се пръска във всички посоки от ужас.
Методите на риболов също се променят – вече може да се замята на тежко, на хранилка, да се захранва и да се лови на едно място, без да се обикалят вировете и бързеите, както бе основната тактика досега. Запазват се блеснарството, замятането на булдо и дори обикалянето с мухарка за клен.

ДОЛНО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКИТЕ

Всичко е много по-спокойно. Всъщност вече има и постоянно шаран, каракуда, сом, платика, морунаш, костур, щука. бабушка, уклей, кротушка, мъздруга. речен кефал. Скоба рът обаче вече ще е по-малко, както и пръскачите.

Техниката все повече се разширява – от плувка и блесна, през булдо и мухарка за кефала, до чисто дънаджийство на тежко, както и на хранилка за шарана, за сома и за каракудите.

РЕЧНИ УСТИЯ

В тях риболовът а и видовете, които могат да ги обитават са смесени. Например по морето вече се появяват атерини, попчета, морски кефал заедно с шаран, каракуда и кленове.
Покрай Дунав пък отново има попчета, бибан, мъздруга. распер и сом.
Техниките също са смесени – може да се лови и с морски такъми. стръв и куки, и с чисто сладководни като капан на кюспе или хранилка с царевица.

НЕПОДВИЖНИ, СТОЯЩИ ВОДИ

Характерно за България е, че имаме огромна разлика в надморската височина на язовирите и езерата. Докато в яз. „Белмекен” например съвсем спокойно се лови предимно пъстърва и сивен, в равнинните водоеми преобладават основно шарановите риби.

Същото е и с езерата ни – едно е да заметнеш в кристалната и студена вода на рилските езера, в които освен пъстърви друго не оцелява, а съвсем различно е да ловиш в езерото Рабиша, в което костурите са най-важните обитатели пак заедно с шарановите видове и сома.
Характерна за риболова в стоящи води е голямата площ, където рибата може да се намира. Това влияе и на техниките и методите на риболов. Различните риби в тях обитават свои зони, особено в дълбочина. Освен вертикалните миграции те предприемат и хоризонтални пътешествия. Следователно в стоящите водоеми ще ни потрябват най-големи усилия да открием и да привлечем рибата.

За привличането е ясно – действа се с ароматни захранки и се чака, докато рибата се събере. Но при търсенето и във водоема ще ни трябват знания и повече наблюдения, за да познаем къде ще е най-перспективно да заметнем.

Абсолютно различно е положението в малките гьолове и големите язовири. В малките най-често има повече растителност и това означава, че рибата през повечето време ще се крие там. Докато при големите и дълбоки язовири и баластриери нещата далеч не са така прости за предвиждане.

Източник: “24 часа”, Из „Българска риболовна енциклопедия”

*******
Спонсор на наградата този месец: Retro_Museum

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!

Руска разработката на модерен изтребител впечатли американските медии

Кадър: YouTube

Какво се случва с “Ал Кайда“ 18 години след 11 септември?