Ивайла Андонова
В тази рубрика в профила на Апелативния съд представят интервюта със съдии и съдебни служители. Кои дела завинаги ще помнят хората, призвани да правораздават, кои са личните уроци от работата в съдебната институция за тях и служителите, и какво обичат извън нея.
Днес ви предлагаме среща с един от хората, за които в пълен смисъл може да се каже, че е посветил целия си съзнателен живот на съда. До преди месец тя е ръководила администрацията в институцията, а вече се радва на повече свободно време – заслужен подарък при пенсионирането й.
Йорданка Чавдарова, съдебен администратор на Апелативен съд – Варна, разказва за работата на служителите в администрацията
Г-жо Чавдарова, как житейският Ви път Ви доведе в съда – била сте едва 18-годишна?
Не беше случайно. Родителите ми са юристи и имаха желание да продължа по техния път. Това обаче поне първоначално не стана – по образование съм икономист. Но пък целият ми професионален път се оказа в съда – 44 години! Започнах, когато бях на 18 – като служител в администрацията. Впоследствие минах през всички длъжности – съдебен секретар, деловодител, в Нотариалната служба работих известно време, след това бях главен счетоводител, административен секретар… Целият този опит много ми помогна за длъжността, която изпълнявах през последните повече от 10 години – съдебен администратор във Варненския апелативен съд. Когато си на този пост, трябва да имаш поглед не само върху основната – правораздавателната дейност, но и да познаваш работата на общата администрация.
Какви всъщност са функциите на съдебния администратор?
Съдебният администратор организира разпределението на задълженията между различните звена. Затова трябва да познава много добре дейността и работата на всеки. Има предимно организаторски функции – например когато се формират отделенията – наказателно, търговско, гражданско или при необходимост от назначаване на нови служители, или когато се налага преразпределяне на отговорностите.
Защо съдебният администратор е смятан за дясна ръка на председателя на съда?
Защото той осъществява връзката между административното ръководство и съдебните служители – с две думи ръководи служителите, но е и дясна ръка на председателя на съда, защото не просто ги ръководи и координира, но и се грижи за осигуряването на добри условия на труд, поддръжка на помещенията, снабдяване с консумативи, материали, въвеждане на нови технологии.
Като говорим за материална база и помещения, липсата на адекватна сграда за съдебна палата във Варна с всяка изминала година е все по-голямо изпитание за съдии и служители. Как работят хората в тези условия /в сградата се помещават няколкостотин служители от Окръжния и Апелативния съд, Окръжната и Апелативната прокуратури/?
Наистина това създава доста неудобства, защото проблемът е от десетилетия, а решение продължава да няма. В канцелариите работят по 3-4 души. Съдебните секретари са дори по 7 в една стая! Не смятам, че е редно и за съдиите – в четири от помещенията ни работят по трима съдии. Въпреки че направихме всичко възможно да създадем най-добрите възможни условия, средата все още не е удовлетворяваща и удобна. За голямо съжаление не успях да дочакам обещаваната вече повече от 10 години нова сграда. Това беше една от мечтите ми, но остана неосъществена.
За хората извън системата, съдът – това са съдиите, но всъщност по-голяма част са служители. Какъв е приносът им в общата дейност?
Съдебните служители са лицето на съда и съдебната система. Затова подбирането на такива хора, които ще създават добро впечатление, ще изграждат благоприятен образ на институцията и ще вършат съвестно работата си, е изключително важно. Една от причините е, че гражданите първо се срещат със съдебния служител – призовкар или деловодител, в съдебната зала е секретарят. Хората си съставят първоначално впечатление точно от срещите със съдебните служители. Има значение как те изпълняват задълженията си – техническата дейност по образуване и движение на делата, стриктното спазване на сроковете, защото не можем да допуснем забавяне или повърхностност.
На какво Ви научи работата в съда?
Преди всичко на отговорност, ред и дисциплина. Да работиш с определени срокове, да бъдеш лоялен към институцията и колектива. Имах късмета да работя с прекрасни екипи и отлични професионалисти, с изрядни председатели на съдилища, което всъщност е много важно, за да бъдеш удовлетворен на работното си място, а и спокоен когато се прибереш у дома. Наистина съм изключително благодарна на колегите си за взаимодействието и затова, че можех ежедневно да се уча от тях.
Има ли млади хора, които искат да работят в съдебната администрация?
Смятам, че има интерес. Тъй като ние в Апелативния съд сме най-висшата инстанция в цяла Североизточна България, при нас постъпват служители от други съдилища, които вече са натрупали сериозен опит. Работата в Апелативния съд се счита за професионално израстване и чест.
С какво работата в съдебната система е привлекателна?
Според мен има доста желаещи напоследък. От една страна е с висок престиж, от друга – увеличи се заплащането, което също повиши интереса. В Икономическия университет във Варна съвсем наскоро разкриха специалност Съдебна администрация. В хуманитарната гимназия също вече има професионална паралелка. Това е специфична сфера на администрацията и е чудесно да има подготвени кадри със специализирано образование, които вече са запознати със спецификите на съдебната система.
Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли поела по друг път?
Не бих избрала друго поле за изява. Попаднах на точното място и смятам, че това беше моето призвание. Това наистина дава усещане за щастие.
А кое Ви прави щастлива извън съда?
Обичам да чета художествена литература, разбира се и криминални романи. Напоследък съзнателно отказвам да гледам телевизия. Но пък като повечето хора и аз обичам да пътувам. Със съпруга ми често се разхождаме в Балчик, ходим в Поморие, преоткрих Старозагорските минерални бани. Макар да не съм планинар, ходя доста пеш – стигаме до 20 км на ден в планината. Обичам разходките край морето – и то през зимата. Имам две деца – момче и момиче и едно внуче в първи клас. Времето със семейството за мен е безценно.
