Ивета Стоянова пред „Нова Варна“ за препятствията на дистанционното обучение

Днес ви срещаме с Ивета Стоянова, на 27 години, начален учител в ОУ „Васил Друмев“-гр. Варна

В интервю за „Нова Варна“ тя разкри препятствията, пред които се изправят учителите в момента, при работа с дистанционното обучение на учениците, и как децата и родителите реагират на този начин на преподаване.

– Свикна ли вече българският учител с този начин на дистанционно преподаване или все още не може да се пребори с някои обстоятелства? Какви са препятствията?

– Българският учител не за първи път е изправен пред препятствие. Имам щастието да бъда от поколение, което израсна с технологиите и не срещам трудности в новия начин на преподаване. Дори ми дава по-голяма възможност да използвам иновативни техники в преподаването. Това със сигурност не е така при колегите ми на преклонна възраст. В началото на дистанционното обучение те изпитаха голям стрес и дискомфорт, тъй като това е коренно различен метод за тях, различен от маркера и бялата дъска. Сега дойде моментът, в който благодарение на моите познания, имам възможността да се отблагодаря на всички онези колеги, които в началото на моя професионален стаж ми подадоха ръка. Благодарение на общите ни усилия, дистанционното преподаване в ОУ “ Васил Друмев“ върви с пълна сила.

– Губи ли се контактът между учител – клас, учител – ученик?

– Една от причините да избера учителската професия беше любовта ми към децата и положителната енергия, с която те зареждат. Сега макар и да се виждаме и чуваме понякога, това не може да се сравни с личния контакт.

– Неглижират ли учениците този начин на обучение или се отнасят сериозно към материала?

– Учениците се отнасят изключително сериозно към новия им начин на обучение. В класните стаи телефоните, таблетите са забранени, докато при дистанционното обучение те са задължителен елемент. На тях това им носи огромно удовлетворение и с още по-голям интерес изпълняват своите задания. Проявяват лично творчество, индивидуален подход към задачите си. Научиха се да бъдат още по-отговорни. Всяка сутрин да са пред устройствата си точно в 9:00ч., макар и по пижами.

– Какви са реакциите на родителите относно този тип обучение?

– Тук идва моментът, в който ние – учителите, бихме искали да благодарим за отзивчивостта на родителите. Всички те положиха неимоверни усилия да осигурят дигитални устройства на своите деца. Без тяхната подкрепа обучителният процес не би бил възможен. Получаваме само положителни отзиви.

– Какви препоръки бихте дали към тях в тази ситуация и как бихте могли да си бъдете взаимно полезни в тази кризисна ситуация?

– Единственият ми съвет към родителите е да продължаваме все така с екипната работа. Обучителният процес има най-голяма ефективност, тогава когато помежду си си взаимодействат учител-ученик-родител.