В Шуменско пред дилема: Ще стигне ли водата за пиене и за напояване? (СНИМКИ)

Вода за напояване или за питейните нужди на 3 града – пред такава дилема са изправени властите в Шуменско. Причината е, че нивото в единствения язовир „Тича“ застрашително намалява

Вода за земеделците се осигурява от язовира, чийто статут е именно за земеделско напояване. Той обаче е и единствен източник на питейна вода за над 120 000 души от Шумен, Търговище и Велики Преслав, а нивото му продължава да пада заради сушата, предава bTV.

„Сушата се отрази моментално. Сами виждате, всичко това е вече умряло. В момента имаме 20-30% загуба. Ако тази суша продължи, загубите ни ще се качат. Ако изцяло няма вода, тотално ще фалираме“, казва земеделският производител Емин Емин.

В момента напоителния канал е празен, което означава че земеделските производители още очакват вода за своите площи, ако тя не потече в рамките на следващия месец, това поставя тяхното съществуване под сериозен риск, а реколтата за 2020 г. вероятно няма да бъде осъществена, ако няма вода за напояване.

От Напоителни системи-Шумен, които отговарят за системната и съоръженията, за напояване на земеделските площи успокояват, че водата в язовир „Тича“ е достатъчно. В момента наличните количества са около 160 млн. кубически метра, при максимален обем над 300 милиона.

„Има достатъчно необходими количества вода в язовир „Тича“ и за питейно-битово водоснабдяване, и за осигуряване вода за напояване в рамките на следващите 2 години. През този поливен сезон предвиждаме да изразходваме между 8 и 9 милиона кубика. Ще направя сравнение – през миналата година сме изразходвали 15 милиона кубика“, заяви Христо Николов, управител на напоителни системи – клон Шумен.

Съществуването на земеделските производители в района е важно и за поминъка, защото голяма част от местното население работи по полетата с ягоди и малини. В момента земеделците подават заявки за поливане, а същевременно от Министерство на околната среда и водите одобриха и отпускането на вода от яз. „Тича“ и за напояване.

По публикацията работи Снежина Раева