Най-умният човек, живял някога и защо никога не сме чували за него

Уилям Джеймс Сидис, най-интелигентният човек, който Земята познава е бил изключителен математик

Смята се, че Алберт Айнщайн е бил с коефициент на интелигентност 160. Този на Исак Нютон пък е бил 190, а на Марк Зукърбърг – 152. Тези хора са известни като абсолютни гении по целия свят. Но тук някога е живял човек, чийто коефициент на интелигентност е бил между 250 и 300!

Уилям Джеймс Сидис е бил изключителен математик и експерт в множество области. За съжаление не много хора са чували за него.

Уилям е роден в Ню Йорк през 1898 г. Баща му Борис бил психолог, с 4 дипломи от Харвард. Майка му пък имала докторска степен.

Когато бил едва на 18 месеца, Уилям започва да чете вестник „The New York Times”. До 8-годишна възраст той научил латински, гръцки, френски, руски, немски, иврит, турски и арменски. В допълнение към тези 8 езика, той измисля свой собствен и го нарича „Vendergood“.

Напълно наясно с неговия капацитет, баща му се опитва да го запише в Харвард, но му бива отказано, тъй като по онова време Уилям бил едва 9-годишен. 2 години по-късно университетът го приема и Уилям става най-младият човек, постъпвал някога там. Година по-късно познанията на гения по математика стигат толкова далеч, че той започва да изнася лекции на своите професори. Завършва бакалавърска степен по изкуства на 16-годишна възраст.

Славата обаче може да бъде уморителна, особено ако ви сполети в ранна възраст. Малко след дипломирането си Уилям казва пред репортери, че за него „перфектният“ живот, би бил в уединение. Той добавя, че не възнамерява да се жени, тъй като жените не му харесват.

През това време Америка вярва, че с подходящо образование децата се превръщат в знаещи и можещи хора. Като талантлив психолог, бащата на Уилям се стремял да помогне на сина си да блесне. За да постигне това, той прилага специални психологически подходи при възпитанието му.

Въпреки че Уилям се радва да учи като дете, мнението му се променя като възрастен и той обвинява баща си за това. Когато Борис умира през 1923 г., Уилям отказва да присъства на погребението му. Подобно на други гениални хора, за да поддържа нисък профил, Уилям работи нископлатени чиновнически неща. Въпреки това той все още бива разпознаван от хората, което не му оставя друг избор, освен да смени работата си отново.

 През 1924 г. репортери го откриват, че работи за 23 долара на седмица, което отново прави заглавия в медиите, само че този път те се присмиват на интелигентността му и казват, че вече не е в състояние да прави това, което прави като дете.

Това обаче никога не е било вярно. Уилям пише множество ценни книги, използвайки различни псевдоними. Той бил социалист и противник на Първата световна война. Бива арестуван през 1919 г. заради протест, който прераства в насилие в Бостън, където бива осъден на 18 месеца затвор. Родителите му обаче намерит начин да го предпазят от затвора и вместо това го затварят в санаториум за 2 години.

Уилям прекарва остатъка от живота си напълно самотен. Отдалечен от семейството си, той работи обикновени неща, за да свърже двата края. Човекът, който можеше да промени света, умира на 46 години като напълно неизвестен, страдащ от мозъчен кръвоизлив през 1944 г. Интересното е, че баща му е починал от същото нещо.

Какво мислите за историята на Уилям? Знаете ли, че някога е съществувал човек с коефициент на интелигентност, вариращ от 250-300?