Редакция "Нова Варна"
Часове преди смъртта си, Вапцаров пише едни от най-вдъхновяващите си и ярки стихотворения „Прощално” (посветено на жена му) и „Борбата е безмилостно жестока“
Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909г. в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932г. е машинен техник в АД „Българска горска индустрия“ в Кочериново. През 1936г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив.
В годините на Втората световна война 1939–1945г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван през май 1941г., Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв помощник на Цвятко Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП.
През 1940г. е отпечатана единствената му стихосбирка „Моторни песни“. Неговите „Моторни песни“ са преведени на 70 езика и са издадени в над 100 държави.
На 21-ви юли преди 78 години, в разгара на Втората световна война, състав на Софийски военен съд осъжда на смърт шестима души за подривна дейност. Един от разстреляните е 32-годишният Никола Вапцаров.
Присъдата е изпълнена още същия ден малко след 21:00 часа на Гарнизонното стрелбище в София.
Часове преди смъртта си, Вапцаров пише едни от най-вдъхновяващите си и ярки стихотворения „Прощално” (посветено на жена му) и „Борбата е безмилостно жестока”.
Никола Вапцаров до последно остава идеалист, вярващ в утопичната мечта за по-добър живот на цялото човечество.
10 години по-късно той получава посмъртно почетна „Международна награда за мир“.
Днес неговото име носят Висшето военноморско училище във Варна, където той е учил, Драматичният театър в Благоевград, както и много училища и организации в страната.
По публикацията работи: Моника Цанкова
