Учените са убедени, че е единственият случаи на акула, , живееща с „тежка липса на всички свързани с кожата структури, включително и зъби“
През юли 2019 г. рибари в Средиземно море на юг от Сардиния, Италия, случайно извадили мутант от дълбините. Уловена в мрежата им сред стотици други риби, акули и разнообразни морски обитатели била тъмноуста котешка акула (Galeus melastomus) – очевидно родена без кожа и зъби, пише Дарик.
Макар че учените са съобщавали за многобройни случаи на албинизъм, обезцветяване и други генетични кожни мутации при акули, този рядък улов е първият и единствен известен случай на акула, живееща с „тежка липса на всички свързани с кожата структури, включително зъби“.
1.’Naked’ shark was born without skin or teeth in world first https://t.co/OMMoTOtV3h The skinless, three-year-old female died with an empty mouth and a full belly.
— 8323SABUROH (@8323Saburoh) October 2, 2020
Може би е още по-странно, че анормалната акула изглежда е водила сравнително нормален живот, докато не била извлечена от морето, каза водещият автор на изследването Антонело Мулас. Когато той и колегите му изследвали акулата, те установили, че тя е на около 3 години, израснала е в типична среда и е имала пълен корем с храна, когато е умряла.
„Първата ни реакция беше: „Акула без кожа не може да оцелее“, каза Мулас, биолог от университета в Каляри в Сардиния, пред „Лайв Сайънс“. „Но, както каза Шекспир, има повече неща на небето и Земята, отколкото можете да си представите.“
Bilim insanları; derisi, pulları ve dişleri olmayan bir köpekbalığı keşfetti. Akdeniz sularında yakalanan köpekbalığının Galeus melastomus türüne ait olduğu belirlendi. pic.twitter.com/D91cDxYSMG
— B i y o t e k n o l o j i (@Biyoteknolojitr) September 9, 2020
G. melastomus са често срещани малки котешки акули, които могат да достигнат максимална дължина от 70 фута – приблизително колкото бейзболна бухалка за дете. Те са преобладаващи в североизточния Атлантически океан и Средиземно море, където обикновенно плуват на дълбочина от 200 до 500 метра. Верни на името си, вътрешността на челюстната област е тъмна, както и обвивката, подобна на тъканта, която покрива вътрешните й органи.
Тази вътрешна тъмнина ясно се вижда от изображенията на „голата акула“ от Сардиния, както Мулас и колегите му я наричат в своя документ.
Тъмният „интериор“ на акулата наднича през хрилете и прозрачната й глава, рязко контрастирайки с останалата част от тънкото й жълтеникаво тяло. Акулата изглежда толкова ненормално, че първият импулс на изследователите било да се уверят, че не е „извънземно“, шегува се Мулас.
„Има повече от 300 вида акули и искахме да се уверим, че това не е вид, за който никога не сме чували“, добави Мулас.
Изследователите установили, че акулата все пак не е извънземна – просто е пришълец от други води. Разследването на екипа разкрило, че котешката акула е млада женска с дължина 30 метра, която е с нормален растеж за възрастта си. Освен че очевидно липсва епидермисът (най-външният слой на кожата), на акулата липсват и кожните зъби – малки, подобни на зъби структури, които покриват кожата на всички акули, разкри микроскопичен анализ. Тези твърди, заострени образувания не само осигуряват физическа защита на акулите, но и ги правят по-бързи, по-пъргави плувци, каза Мулас.
При липсата на кожни зъби голата котешка акула вероятно е била по-слаб плувец от връстниците си – но това очевидно не й е пречило да пълни успешно стомаха си, нито пък липсата на зъби. В червата на акулата изследователите открили 14 хранителни продукта, коктейл от малки главоноги, ракообразни и костни риби. Тъй като тъмноустите обикновено поглъщат плячката си цяла, голата уста на голата акула не я прави по-малко ефективен хищник, каза Мулас.
Ненормалният външен вид на акулата е почти сигурно резултат от генетична мутация, заключават изследователите. Тази мутация може да е напълно естествена или да е била повлияна от излагане на химическо замърсяване във водата. За да получат по-добра представа, изследователите ще се върнат на мястото, където е уловена голата котешка акула и ще вземат проби от утайката на морското дъно. Този анализ трябва да разкрие дали е имало нещо потенциално вредно в околната среда на акулата и може ли да посочи пътя към други подобни странни морски същества, каза Мулас.
„Може би ще намерим двуглава акула или Blinky (триоката) риба от „Семсейство Симпсън“, заключи той с надежда.