Става въпрос за дървеницата, дошла от Китай. Вече все по-малко се срещат нашите зелени миризливки и все повече тези, дошли от там, които са истинска напаст
Като ще правим китайска ботаническа градина, нека и строителните материали да са от Китай” – така си казали строителите през 1998 г., когато в Цюрих, Швейцария, решили да правят китайска градина. От Китай вече били изпратили растенията, оставало да се сковат няколко беседки в китайски стил. Заедно с дъските в Цюрих пристигнала и тя – дървеницата. Кафява, пише Tribune.bg, цитирани от blitz.bg.
Именно цветът я отличава от зелената, която така или иначе си живее у нас и която не е чак толкова агресивна.
На китайската дървеница ѝ трябвали няколко години, за да плъзне из цяла Европа и в цяла Америка. От яйце до възрастен индивид на дървеницата ѝ трябват 40 дни, за да започне на свой ред да се размножава. През живота си една женска снася 300-400 яйца. Ето защо популацията ѝ се измерва в милиони.
През 2016 г., докато се разхождал край Софийския университет, етнологът доцент Николай Симов забелязва по листата на растението хибискус да пълзи нещо кафяво. Била кафявата дървеница, същата, която пристигнала от Китай в Цюрих и очевидно от Цюрих в София. Дървеница като тази се нарича инвазивен вид, нашественик.
„За инвазивните видове е характерно точно това. Там, където се появят за първи път, следва бързо размножаване в постоянно увеличаващ се брой и накрая инвазивният вид измества местните и се превръща в доминиращ“, обяснява доцент Марио Лангуров от Националния природонаучен музей при БАН.
Доцент Лангуров е колега на доцент Симов, който пръв забелязва кафявата дървеница при СУ преди 4 г.
Влажното лято, топлата есен в края на септември и началото на октомври позволиха на дървеницата толкова много да се размножи, че се превърна в напаст. Ще я видите на село, ще я видите в града. По прозорците на първия етаж и по прозорците на десетия. Намира си пролуки дори през комарниците и се промушва в дома ни.
С жлезите си дървеницата отделя симицинова киселина и затова я наричат миризливка. Заради миризмата ѝ птиците и другите животни не искат да я ядат. Като няма естествени врагове, миризливката се множи още повече.
За разлика от креватната дървеница, която се храни с кръв и затова напада и хората, тази, позната като миризливка се храни с растения и рядко, много рядко може да ухапе човек. Миризливката пробива с хобота си кората на плода и изпива растителния сок. В резултат реколтата пропада.
„Ябълки, киви, череши, сливи, всичко, което се сетите. Домати, патладжани, чушки, всичко това е храна за миризливката“, обяснява доцент Лангуров.
Ако земеделците напръскат плодовете и зеленчуците с препарат, миризливката пак ще ги нападне, защото препаратът е върху кората на плода, а дървеницата я пробива и изсмуква сока. Така че пред това нашествие, не може да направим нищо, смята той.
„В САЩ загубите от миризливката се изчисляват на 33 милиарда долара всяка година. В съседна Гърция, в Кавала, където гледат киви, миризливката нанася щети за един милион евро“, казва доцент Лангуров.
В тези дни, преди да застудее, миризливката е особено активна, защото си търси пролуки, където да се скрие и да презимува. Затова е по прозорците ни без значение дали живеем на първия или на десетия етаж.
Веднъж дошла от Китай, миризливката вече трайно се настани у нас и измести зелената миризливка, която си беше наш, местен вид и много-много не ни тормозеше. Тази, сега, е напаст.