Категории: Варна

Варненските адвокати празнуват. Ето какъв е поводът

Реклама

Варненската адвокатска колегия навършва 130 години през 2020-та, а варненски юристи са първите от съсловието, избрани в Учредителното Народно събрание и Първото Велико Народно събрание от 1879 година. Това съобщават от колегията в навечерието на 22 ноември – Ден на българската адвокатура.

„Първите адвокати, които са завършили юридическо образование и са вписани във Варненски окръжен съд и във Варненския адвокатски съвет са Александър Дякович и Константин Иванов Ксантов.

В периода 1890–1891 година броят на адвокатите във Варненския окръжен съд е бил 16, с което е оформена адвокатска колегия, надхвърляща изискуемия минимум от седем зачислени адвоката от Окръжен съд, съгласно чл. 38 и 40 от Закона за адвокатите. Дългогодишен Председател на Варненския адвокатски съвет е Михаил Паничерски“, посочва Калина Милославова, настоящ председател на Адвокатска колегия-Варна.
На 12 ноември 1925 година е проведено Извънредно общо събрание на Варненската адвокатска колегия, на което е избран и първия Адвокатски съвет с председател Венедикт Попов. На 14–15 май 2004 година в град Варна се провежда Национална работна конференция на Висш адвокатски съвет с участието на председателите на адвокатските колегии и секретарите от страната. На тази конференция е взето решение да се обяви 22 ноември за Ден на българската адвокатура /това е денят на приемане на първия закон за адвокатурата/.
„От името на всички членове на Адвокатски съвет-Варна и лично от свое име желая на колегите да са здрави, независими, отстояващи правата и законните интереси на клиентите си! Нека са принципни, добросъвестни и достойни, като с поведението си издигат авторитета на адвокатската професия, защото преди всичко тя е обществена дейност и призвание!“, посочва Милославова.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
След Съединението на Княжество България с Източна Румелия един от първите закони, който се приемат е този за адвокатите, гласуван от Петото обикновено народно събрание, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 140 от 24 декември 1888 година. Това е първият закон, регламентиращ адвокатската професия в България. Година по – късно
е публикуван и първия официален списък на поверениците-адвокати, вписани към Варненски окръжен съд и помощник-адвокатите, вписани към мировите съдилища.
Първите адвокати, които са завършили юридическо образование и са вписани във Варненски окръжен съд и във Варненския адвокатски съвет са Александър Дякович и Константин Иванов Ксантов.
В периода 1890 – 1891 година броят на адвокатите във Варненския окръжен съд е бил 16, с което е оформена адвокатска колегия, надхвърляща изискуемия минимум от седем зачислени адвоката от Окръжен съд, съгласно чл. 38 и 40 от Закона за адвокатите.
Дългогодишен Председател на Варненския адвокатски съвет е Михаил Паничерски.
През 1899 година, десет години след влизане в сила на Закона за адвокатите, Варненската адвокатура има в състава си двадесет и шест души адвокати, от които двама работят в град Добрич, двама в Провадия и останалите двадесет и двама в град Варна.
Под ръководството на председателя Никола Кънев на 4 март 1899 година Адвокатският съвет се занимава с актуалния по това време /но и към днешна дата/ въпрос: „МИСИТЛИКА“ – посредничество, което осъществяват определени лица за привличане на клиенти.
Варненският адвокатски съвет се занимава с този въпрос цели десет години по-рано от Софийския адвокатски съвет.
Варненски юристи са първите от съсловието, избрани в Учредителното Народно събрание и Първото Велико Народно събрание от 1879 година.
На 1 юли 1925 година Народното събрание приема новия Закон за адвокатите.
Законът предвижда и създаването на Висш адвокатски съвет, който да решава въпросите на адвокатските колегии в страната и да контролира адвокатските съвети по съществуващите съдебни окръзи.
В изпълнение на Закона за адвокатите на 12 ноември 1925 година е проведено Извънредно общо събрание на Варненската адвокатска колегия, на което е избран и първия Адвокатски съвет с председател Венедикт Попов.
В следващите години са приети Законът за адвокатите от 16 октомври 1947 година; Указ за адвокатурата от 3 юни 1952 година;
На 10 и 17 юни 1990 година се провеждат избори за Велико народно събрание. Сред избраните депутати са варненските адвокати Владислав Даскалов, Петър Обретенов и Атанас Михайлов.
Началото на промените в законотворчеството е поставено с приемането на новата Конституция на Република България. Варненските депутати-юристи вземат дейно участие в нейното изработване. Работната група е ръководена от проф. Любен Корнезов, а в нея участва адв. Петър Обретенов.
С чл. 134 ал. 1 от Конституцията Адвокатурата е провъзгласена като „свободна, независима, самоуправляваща се институция, подпомагаща гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси“
Приет е и Закон за адвокатурата от Великото народно събрание на 12 септември 1991 година, обнародван в бр. 80 на „Държавен вестник“ от 27 септември 1991 година.
През 2002 година Висш адвокатски съвет активно работи по проект за нов Закон за адвокатурата. На 15 април 2002 година законопроектът е завършен и на 20 декември 2002 година, подписан от адвокатите–депутати Борислав Ралчев, Йордан Соколов, Младен Червеняков и Четин Казак, е внесен в парламента.
На 10 юни 2004 година е приет новия Закон за адвокатурата, действащ и към настоящия момент.
В навечерието на 22 ноември – Ден на адвокатурата, следва да се изрази уважение и благодарност към всички председатели на Адвокатска колегия – Варна, членове на Адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съд.
Председатели на Варненски адвокатски съвет:
1891 г. – 1892 г. – Михаил Паничерски
1893 г. – 1898 г. – Кръстю Мирски
1899 г. – Никола Кънев
Април 1904 г. – Венедикт Попов
1921 г. –1926 г. Венедикт Попов
28 декември 1926 г. – Димитър Ралчов
29 януари 1927 г. – Д-р Тодор Стоянов
29 септември 1927 г. – Георги Даскалов
16 декември 1928 г. – Васил Чобанов
28 декември 1928 г. – Георги Даскалов
28 декември 1929 г. – Васил Чобанов
16 януари 1937 г. – Захари Д. Христов
2 януари 1939 г. – Александър Иванов
2 януари 1943 г. – Христо Мирски
6 януари 1944 г. – Никола Мирски
28 декември 1944 г. – Гено Гутев
28 декември 1945 г. – Христо Мирски
1948 г. – Никола Котаров, Иван Петров, Сава Савов
1949 г. – Йосиф Суружон
22 ноември 1952 г. – Панайот Куцаров
12 януари 1958 г. – Стефан Бургуджиев
8 декември 1961 г. – Рангел Димитров
22 януари 1983 г. – Димитър Славов
Март 1991 г. – Иван Йорданов
Февруари 1996 година – Божидар Христов
18 февруари 1998 година – Борислав Ралчев
Март 2002 година – Йордан Митков
Февруари 2007 – Димитър Петров
Февруари 2013 г. – Юлиян Георгиев

Реклама
Leave a Comment

Последни новини

Царят на трапезата: Как да приготвим най-вкусния тиквеник

Едно от най-вкусните ястия през това време от годината е тиквеникът. Той присъства на трапезата…

преди 9 часа

Идва Андреевден. Как се подготвя празничната трапеза

След няколко дни, в самия край на ноември, на 30-то число от месеца, православните християни…

преди 10 часа

Новата седмица започва с празник. Ето кой има имен ден в понеделник

Утре, на 25 ноември отбелязваме деня на Свети Климент Охридски. Софийският университет, който носи неговото…

преди 10 часа

Масови полицейски проверки по пътищата на страната

10 983 моторни превозни средства са проверени в рамките на разпоредената специализирана полицейска операция за…

преди 10 часа

Няколко вида чай, които ще ви избавят от кашлицата

Кашлицата е рефлекс, който тялото ви използва, за да ви помогне да изчистите дихателните си…

преди 12 часа

Това е рецептата за най-вкусната супа топчета

Супа топчета е една от любимите на децата. Ако я приготвите както трябва ще впечатлите…

преди 12 часа