Теодора Георгиева: Как един вирус уби всичко човешко

Човек за човека – „вирус”

Пандемията с коронавируса разкри много социални проблеми. Извънредното положение се превърна в изпит за основните ценности на обществото ни и голям тест за човечност. Получи се нееднозначна картина. От едната страна са българите, които даряват храна на нуждаещи се семейства, доброволците, които постъпиха в останалите без персонал болници или разнасяха храна на възрастни хора по домовете им. От другата страна са хората от едно българско село, които прогониха и линчуваха санитарка, която работи в отделение с болни от коронавирус. Оставените да починат пред вратата на болницата в Пловдив и в линейките, обикалящи столицата, в опит да намерят място за болния човек. И тук не става дума за пари, а за най-обикновено милосърдие, топлина, грижа, внимание… Една ръка, протегната с любов. Това не се купува в аптеките и няма нужда да чакаме финансиране от държавата.

Обърнали ли сте внимание как говорят специалистите напоследък: „чисти” отделения и такива с ковид? Защо оставам с привкус на нещо мръсно, когато чувам тези думи? Подсъзнателно възприемаме такива определения като антоними – чисто и мръсно, зло и добро… 

В люлката на емоциите

Пандемията „качи” човечеството на огромна люлка. От едната й страна – скептиците и тези, които са „над всичко и всички”. Затворените в своите интереси. От другата страна – хората, страдащи, изпълнени със страх, отчаяние и болка. Те, изтощени от собствения си врящ казан от емоции, нямат сили да стъпят на краката си, да бъдат полезни за себе си и за близките си. Да не говорим за непознатите… А там някъде, в средата на люлката се е свила самотна и потрепваща от студ емпатията. 

Тест за човечност: пандемия и емпатия

Къде е „пустата му човечност”? Търсим я по-често в другите и много по-рядко в нас, самите. Човечността е основно нещо за нас, хората. Тя е доброта, честност, желание винаги да се помогне на човек в беда, да бъдеш наблизо, да проявиш състрадание към друг, да се тревожиш за хората.

Днес, за съжаление, проявата на човечност става все по-рядко срещана. И не вирусът е виновен за това, пандемията просто изтласка на повърхността основните ни липси, като общество. Хората са станали безразлични, не се интересуват от чужди неприятности и проблеми, станали са егоисти. Разбира се, нямаме право да наричаме такива хора нечовечни, но такова прекрасно качество като човечността, очевидно им е чуждо, то просто е минало покрай тях, заобиколило ги е. Безразличните хора не могат да извършват човешки действия, те изглеждат обгърнати от някаква жестока или безразлична обвивка, която дори не искат да свалят и да погледнат на света около тях. А истински щастлив е този, който има голямо сърце, в което има място за добри дела, състрадание и човечност.

Неизвестното зло

Несигурността има голям принос за развитието на тревожност. Тя се проявява в много неща, като се започне от необичайния ефект на вируса върху тялото и завърши с дестабилизация на икономиката и срив на плановете на много хора. Несигурността относно случващото се и песимистичните прогнози са нещо, което мозъкът ни не възприема.

Друг аспект, свързан с коронавирусната криза, която насърчава безпокойството, е непознаването на случващото се. Коронавирусът се появи от нищото и тази странност, съчетана с несигурност, засилва безпокойството.

Друга особеност на пандемията с COVID-19 е, че хората са под мощен информационен натиск. Целият медиен поток е изпълнен със съобщения за коронавируса и свързаните с него събития. В социалните медии обикновените потребители споделят своите притеснения и страхове, предоставят „експертните си мнения“, яростно отхвърлят инакомислещите. Информационното пространство отново и отново връща човек в потенциалната опасност.

Поради продължителната ескалация на ситуацията и липсата на компенсаторни механизми (положителни послания), част от хората изпадат в депресия, други – в агресия. Поведението на първата група се проявява чрез социално отчуждение, на второто – чрез неподчинение на призивите на държавни органи, умишлено нарушаване на режима в рамките на борбата с пандемията.

Как да овладеем паниката и да съхраним човешкото в себе си?

Ситуацията с пандемията бърка в най-дълбоките ни страхове и тревоги. Състоянието на несигурност и тревожност често се свързва със страх от смъртта, защото съществува потенциална заплаха за живота ни. Има специални начини да се справите с натрапчивите мисли, да се изключите от тях. Важно е да приемете тяхното присъствие и поява, но да не допуснете да ви погълнат изцяло. Ако ви е трудно да се справите сами, тогава има специалисти с подходящия профил, които определено ще ви помогнат. Изключително ефективно в този случай е невро-лингвистичното програмиране. Като психолог и специалист по НЛП, мога да ви помогна в този труден момент да преодолеете стреса и да продължите напред – по-успешни и по-уверени в себе си.

Повече информация за мен може да намерите на сайта ми: www.psihoterapiq.com.