Русия поиска ограничаване на присъствието на НАТО в България и други страни

Руската делегация е поискала редица ограничения за НАТО още в първия ден от тристранните преговори в Абу Даби за прекратяване на войната в Украйна. Сред предложенията на Москва са отказ от по-нататъшно разширяване на Алианса и намаляване на военното му присъствие в държавите, присъединили се след 1997 г. Сред тях е и България.

Предложенията включват също ограничаване на военното сътрудничество на НАТО с Украйна и останалите постсъветски държави. За това съобщава РБК-Украйна, позовавайки се на участници в преговорите.

Делегацията на Кремъл, ръководена от помощника на руския президент Владимир Медински, е обосновала исканията с необходимостта от предоставяне на „гаранции за сигурността“ на Русия, предаде Медиапул.

Москва настоява за промяна на европейската архитектура за сигурност

Според позицията на Москва предложенията се отнасят до европейската архитектура за сигурност. Руският президент Владимир Путин се е опитал да прокара подобни идеи още през зимата на 2022 г. в диалога си с 46-ия президент на САЩ Джо Байдън.

Преди срещата в Абу Даби британският вестник The Telegraph съобщи, че Путин вижда в преговорите в Обединените арабски емирства възможност да принуди НАТО да се откаже от разширяването си на изток и да върне ключовата инфраструктура на Алианса в границите от 1997 г.

Москва постави подобни условия пред Алианса и през декември 2021 г. — няколко седмици преди пълномащабното нахлуване в Украйна. Тогава заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков поиска от НАТО „да си събира багажа“ и обвини Алианса, че се стреми да „изтласка“ Русия и да я постави в ролята на подчинена държава.

Източници на The Telegraph посочват, че подобни условия са неприемливи за Северноатлантическия алианс.

Какво би означавало връщане към границите от 1997 г.

Връщането към „границите от 1997 г.“ би означавало най-малкото изтегляне на войските и въоръжението на НАТО от 16 от общо 32-те настоящи държави членки.

Сред тях са всички бивши участници във Варшавския договор, балтийските държави, четири от шестте републики на разпаднала се Югославия, както и Албания, Финландия и Швеция.

Позициите на Украйна, ЕС и САЩ в Абу Даби

По време на преговорите в Абу Даби украинската делегация, ръководена от Рустем Умеров, е отхвърлила американското предложение за промяна на границите на Донецка и Луганска област.

Украйна също така е поискала от съюзниците си финансиране за поддържането на армия от 800 000 военнослужещи в продължение на 10 години след края на войната.

Представители на Европейския съюз са изразили готовност да обсъдят с Русия възстановяването на механизмите за предотвратяване на военни конфликти по модела от времето на Студената война. Заедно със САЩ европейските партньори са готови да преразгледат и механизмите за сигурност на континента.

Американската делегация е предложила на Путин да се съгласи с предоставянето на гаранции за сигурността на Украйна, подобни на предвидените в членове от Северноатлантическия договор, в случай че военните действия бъдат прекратени.

Москва допуска споразумения за ненападение със страни от НАТО

Високопоставен руски дипломат заяви, че Москва би могла да сключи споразумения за ненападение със страните от НАТО като част от новата архитектура за сигурност в Европа, която се обсъжда в рамките на мирния процес за Украйна. Информацията е предадена от Ройтерс.

Главният преговарящ на Русия в Абу Даби Владимир Медински каза, че идеята за нова рамка за сигурност в Европа е била централна тема на двудневните преговори. Те бяха възобновени тази седмица за първи път от февруари. Медински не предостави подробности за обсъденото.

Високопоставеният дипломат от руското външно министерство Алексей Добринин очерта поредица от подробни предложения във връзка с идеята за конференция по въпросите на сигурността в Москва.

Трите варианта, представени от руския дипломат

Първият вариант предвижда колективен отбранителен съюз или двустранни споразумения за съвместна помощ, подобни на договореностите, които Русия е сключила с Беларус и Северна Корея.

Вторият включва политически споразумения страните да не оказват помощ на противниците на другата страна в случай на агресия — по подобие на споразумението на Москва с Иран.

Третият вариант е сключването на двустранни споразумения за взаимно ненападение.

„Например подобни споразумения биха могли да бъдат сключени, наред с други неща, с индивидуални страни членки на НАТО, които след това биха получили, например, допълнителни индивидуални гаранции за сигурност от Руската федерация“, заяви Добринин на конференция. Запис от нея е публикуван онлайн.

Някои европейски политици се противопоставят на обсъждането на цялостната архитектура за сигурност в Европа и настояват първо да има напредък по уреждането на конфликта в Украйна, включително прекратяване на огъня. Американски официални представители обаче заявиха, че са отворени за подобен разговор.

Източници: РБК-Украйна, Медиапул, The Telegraph, Ройтерс.