Европейската комисия въведе забрана за цветните татуировки (ВИДЕО)

Европейската комисия забранява част от боите, използвани в татуирането, заради съмнения, че са канцерогенни. Последните промени в регламента, които Брюксел направи, вече са факт и трябва да влязат в сила през следващите месеци. Вече са забранени зелените и сините цветове в някои козметични продукти.   

Сериозно затягане на правилата за боите за татуси ще има от 4 януари 2022 г. Причината е в рисковете, които могат да крият за здравето. Експертите смятат, че в дългосрочен план мастилото под кожата може да доведе до рак, генетични мутации, репродуктивни проблеми и алергии, предаде NOVA.

Поли Бобева е най-цветната българка. Почти всеки милиметър от тялото ѝ е покрит с мастило. Първият татус прави, когато е на 16.

„Първата ми татуировка я правих в студио. Трябваше да имам позволение от родител. Тогава майка ми дойде с мен. Тя беше много щастлива, понеже аз съм артистичен човек и от малка исках да се занимавам с изкуство”, разказва Поли Бобева.

„Първата ми татуировка я правих в студио. Трябваше да имам позволение от родител. Тогава майка ми дойде с мен. Тя беше много щастлива, понеже аз съм артистичен човек и от малка исках да се занимавам с изкуство”, разказва Поли Бобева.

Оттогава спиране няма. Повечето татуировки прави сама, а свободни места по тялото й има само там, където трудно може да достигне с иглата с мастило.

„През годините станаха над 100”, признава Поли. Изчислява, че 80% от тялото й е покрито с татуировки.

А вече Поли трябва да се справи не само с мнението на хората, но и с ограниченията. Тъй като от 4 януари следващата година Брюксел сериозно затяга изискванията към боите за татуси. Заради рисковете, които могат да крият за здравето.

„Има такива научни обосновки, че в кожата се вкарват съединения, които след това се разпадат на амино-съединения, които могат да бъдат канцерогенни”, обясни дерматологът д-р Маргарита Къчева.

Сигналите в системата за опасни стоки на ЕС – RAPEX, свързани с химикали в смесите за татуиране, също растат през последните години.

„В практиката в България не са срещани случаи на канцерогенен ефект, но по клинични данни такъв ефект може да има. Различните съставки – най-често металите – никел, кобалт, могат да дадат такива реакции”, обясни д-р Габриела Григорова, естетичен дерматолог.

При татуирането кожната бариера се нарушава, а мастилата се абсорбират в тялото. Смесите навлизат в човешката кожа, в очната ябълка или в лигавиците. Разтворимите съставки обаче се разнасят в цялото тяло в рамките на няколко часа или дни, предупреждават от Европейската агенция по химикалите. Така опасни разтворители и токсични елементи и метали могат да проникнат с мастилото в тялото.

„Най-често това са зоните, където имаме лигавици – генитална или устна лигавица. Много често дори при татуиране около гениталната зона може да се получи токсичен шоков синдром”, обясни д-р Григорова.

„Не знаем как имунитетът на кожата ще реагира. Този имунитет може да реагира веднага, може да реагира късно, може да се получи образувание, което е отговор на това, че кожата се опитва да се отърве от този чужд агент. В Германия дори беше открито, че не са използвали мастила за боди арт, а автомобилни бои. Това е нещо, което няма премахване от кожата”, обяснява д-р Къчева.

Именно Германия първа реагира на опасните бои. Като забранява пигментите в зелен и син цвят. Сега регулации при цветните мастила има в 7 държави от ЕС.

„Поради цвета си имат различно съдържание на метали или различни примеси. Затова могат да дадат различна реакция”, обясни д-р Григорова.

„В научната литература повече говорим за проблеми с червения цвят. За синия и зеления цвят се даде гласност, след като някои от съставките бяха забранени в козметичната индустрия. Червеният цвят е този, който най-често дава усложнения. Цветните татуировки са свързани с повече усложнения, с повече късни алергични реакции, с образувания”, обяснява д-р Къчева.

За 15 години от ръцете на Веселин Замфиров са се родили хиляди цветни форми. Досега обаче никога не се е стигало до проблеми върху кожата на клиентите му.

„Имало е по-бавно заздравяване на самия татус, но дотук някакви по-фрапантни случаи, проблеми с кожата и здравето на кожата не сме имали. Не трябва прекалено силно да се нанася, за да не пробие слоя и да има разнасяне на самата боя. По принцип е доста контролиран процесът”, обяснява татуистът Веселин Замфиров.

Според него за да не се стигне до усложнения, най-важно е как се създава, а след това и поддържа една рисунка върху тялото.

Производителите имат срок от около една година – да намерят заместители на част от мастилата, които крият най-сериозен риск за здравето. В списъка на забранените съставки влизат такива, които водят до канцерогенност, мутагенност, репродуктивни проблеми, както и до сериозни увреждания на кожата и очите.

По публикацията работи: Мариела Анастасова