Снежи Раева
От 1 април Зала „Ателие Георги Велчев“ на Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, представя акварели на един от майсторите на колорита Петко Петков
Една изложба, готвена специално за пространството на Зала „Ателие Георги Велчев“ на Художествения музей „Георги Велчев“, е отворена за посещение от 1 април. Тя показва най-новите работи акварел на свързания с Варна художник Петко Петков, известен на ценителите и като Петко Ломски. Един от малкото художници на актуалната българска артистична сцена, който е изкушен основно от човешкото лице, доказан колорист, Петко Петков е изпратил от Лом за изложбата произведения, рисувани през тази зима – в последните три-четири месеца. Работите нямат специални названия, авторът казва, че темата може би е „Диалози“, защото повечето акварели са лица, доближени едно към друго. „Поводът е не толкова театралният диалог – признава той, – колкото пластическите и цветовите решения. Самите сцени, които изглеждат малко театрални, за мен са повод за пластически решения и са различни състояния на романтизъм. Това е важното, а не самият театрален диалог.“
Познавачите веднага ще разпознаят експресивния колористичен жест на Петко Ломски в израженията на тези деформирани, фрагментирани лица, които винаги са докоснати от полъха на изменчивостта, винаги са движени от нещо смътно и деликатно и излъчват едва доловим аромат на мистичност.
За идеята си за тази изложба Петко Петков споделя: „Обичам акварела, защото той изважда от мен най-фините усещания за света, за материята и за изкуството. Когато работя с маслени бои е по-друго, защото има един момент на преборване на самия материал, който е малко по-груб, докато акварелът е много тънка, фина история и за да го направиш, трябва първо да си настроиш душата. Изисква личностна медитация, индивидуална, и тази медитация с времето е станала част от професионализма. По такъв начин и аз изчиствам душата си, погледа си. Работата с акварела е вид духовен катарзис – всяко пипане трябва да е много внимателно премислено, пресметнато, почувствано, да е сложено отведнъж, защото след това няма оправяне. При маслото е по-друг процесът – понякога при маслото много обработвам – правя преходи, махам, започвам отначало…, оставям само първите маски и почвам пак. Докато при акварела трябва много внимателно, въпреки че и него го работя сложно. Малко от акварелите ми са направени на прима, повечето от тях започвам по един начин, после мокря хартията, преминавам в мокро в мокро, но също ги обработвам както маслото. Други пък се случват съвсем на прима – така че, опитвам се по различен начин да подхождам в акварела – по различен начин да тръгвам и да завършвам една работа. Някои са работени дълго, други са направени на един дъх. Това е работният ми процес. Но най-важното в него за мен е пречистване – катарзисът. Смятам, че всеки има у себе си някаква романтика към света, важно е да я развиеш. Акварелът ми помага да стана за известно време романтик. Бездруго не съм много социален като човек, малко затворен съм, така че тази романтика я поддържам за по-дълго време. Но акварелът определено ми помага да уловя някои деликатни усещания, което е хубаво. Може би това е някаква връзка с космическия разум.“
Петко Петков – Петко Ломски, е роден през 1958 г. в Лом. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а след това и Националната художествена академия „Николай Павлович“ при проф. Иван Кирков със специалност живопис. Участва в много общи национални и регионални изложби. Има над 10 самостоятелни изложби във Варна. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия – София, На Софийската градска художествена галерия, на редица държавни и частни галерии в България, както и на частни колекции във Франция, Швейцария, Германия, САЩ, Италия.
Изложбата на Петко Петков е отворена за посещения от 1 до 24 април 2021 г. в Художествения музей „Георги Велчев“.
