24 май е. Денят, в който спираме и поглеждаме назад към миналото, търсейки светлината на словото. Важно е в такива дни да си припомним малко известни места на паметта, които са били основни крепители на духовността ни. Такъм е случаят с манастирът в „Теке Караач“ край Варна.
Той е един от най-големите манастирски комплекси на Балканите. Намира се в очертанията на града, на 4-5 километра от центъра, в посока София, научаваме от pravoslavieto.
Открит е в началото на XX в. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Обхватни разкопки и проучвания започват едва през 1995 г. и, с известни прекъсвания, продължават до днес (2007 г.).
Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел нито в българската, нито във византийската строителна традиция .
Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител. Посветен е бил на Пресвета Богородица. В него е имало следи от живот до ХVIII век.
Досега са разчистени и частично проучени едва около 5 декара, т.е. по-малко от половината от площта, на която манастирът е бил разположен.
В манастирския комплекс археолозите са открили голяма манастирска черква и огромна кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв.метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети.
Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторен двор.
Безценен е примерът, който са ни дали българските владетели от миналото, с построяването на този манастир. С тези научни средища е постигнат „златен век “ за народа.
