Редакция "Нова Варна"
Всички знаем за съществуването на Наклонената кула в Пиза. Някои дори са я посещавали. Но питали ли сте се някога защо тя е наклонена и какво всъщност има отвътре?
Кулата е един от най-ярките представители на класическото дългосрочно строителство – строена е почти 200 години. Известно е само кой е дал първите пари за строежа – местна вдовица на име Берта ди Бернардо дарява 60 сребърни монети в началото на 1172 г. Строителството започва едва на 9 август 1173 г.
Известно е, че като цяло работата по бъдещия „Пиаца дей Мираколи“ започва през 1064 г. с изграждането на катедралата, инициирано от епископ Гуидо. Преди началото на строителството на Наклонената кула в Пиза са останали 100 години, но експертите са сигурни, че именно Гуидо е авторът на идеята за нейното изграждане.
Тъй като Наклонената кула в Пиза е камбанария, тя трябва да се приема като такъв архитектурен ансамбъл от самото начало. Авторството на проекта в началото се приписва на Бонано Пизано, но със сигурност се знае, че завършването, или по-скоро издигането на 8-ми етаж, където камбаните са разположени, е извършено от Томазо Писано, пише pochivka.blitz.bg.
Интересно е, че Великата съветска енциклопедия съобщава, че Pisano е прякорът на редица италиански скулптори и архитекти, тоест дори не е съвсем фамилно име. Тоест се оказва, че всеки строител на Наклонената кула в Пиза може да бъде кръстен Пизано.
Можем да кажем, че е добър пример за успешно име от гледна точка на маркетинга – в края на краищата, около това време, Наклонената кула в Пиза и като цяло целият този архитектурен ансамбъл започва да печели световна слава. Между другото, ако изграждането на катедрала в града не повдига въпроси, решението за построяването на такава висока камбанария (макар че сега е далеч от рекордите със своите 56,7 метра) е „чисто за показване“.
Тогава Пиза е била богат град-държава, затова са искали да затвърди величието си с видими аргументи – при това видими отдалеч.
И още един прост факт – Наклонената кула в Пиза не е построена като наклонена, а трябва да е права. Защо се е навела – няма нищо, което е сигурно, но има само една версия и тя гласи, че грешката в изчисляването на строителите при подготовката на основата на сградата.
Че нещо не е наред с кулата, е забелязано точно 10 години след началото на строителството, когато са стигнали до третия етаж. Тогава наклонът е бил 4-5 см. Ясно е, че е лесно да се объркате в датите, но в този случай има от какво да се изненадате. Строителството на Наклонената кула в Пиза започва през 1173 г., третият етаж е издигнат през 1183 г., след което строителите се напрягат заради пет сантиметра и изоставят конструкцията до 1272 г. (в някои източници – до 1275 г.).
Оказва се, че след 100 години, сякаш нищо не се е случило, строителите са се върнали и са започнали да работят по-нататък.
Недовършената камбанария просто е стояла до катедралата. Била е осветена през 1118 г. и е радвала енориашите с едва забележимата си кривина и безполезност. Но този нов етап от строителството, започнал през 1272 г., се простира в продължение на няколко десетилетия – едва до 1319 г. седмият етаж е завършен.
Опитвайки се да оправят „задръстванията“ по пътя, строителите започнали да „влачат“ етажите над третия, правейки по-високи тавани отстрани на наклона на кулата. В резултат на това наклонената кула в Пиза се оказала не просто наклонена, а „с форма на банан“.
В същото време ъгълът на наклона на кулата вече е бил 90 см – тоест в крайна сметка те само са я влошили. Строителите завършили 7 етажа и напуснали работата си отново – повече от половин век. В края на строителството е логично да се разгледа моментът, когато камбаните са се появили в камбанарията. И така, още няколко поколения са се сменили преди това да се случи.
Краят на строителството се приписва на 1372 г., когато е построен 8-мият етаж. Campanile – това е името на действителното ниво, където са поставени камбаните.
Между другото, този етаж получи напълно плосък хоризонтален под. Изглежда, че остава така и сега. Когато кулата започва да се накланя все повече и повече, а мраморът се счупва на „гънките“, е решено спешно да се спаси архитектурното чудо.
В края на 20-ти век италианците са инвестирали 25 милиона евро в работа, която освен замяна на част от колоните е предприела и много други мерки. Затова е било решено да се извлече част от почвата от страната на кулата, противоположна на склона. За експеримента дори е построена друга бетонна основа наблизо. Също така е било решено да се инсталира противотежест.
Оловно тегло от 900 тона (със самата кула с тегло 14 453 тона) е било прикрепено към горния център на кулата. В същото време отдолу тя докосва стената.
Друг въпрос, който рядко възниква, е как изглежда Наклонената кула в Пиза отвътре. Там няма нищо, няма вътрешни помещения. Просто „тръба“ със спирални стълби и вусящо „махало“, което дърпа наклонената сграда в обратна посока.
Така че, ако наклонената кула в Пиза сега пада в посоката, обратна на наклона ѝ – ролката на кулата поради тези мерки е станала не толкова голяма и казват че продължава да намалява.
