Потърсихме мнението на Георги Костов относно започващата академична година. Г-н Костов има богат опит на пазара на труда и в реализирането на млади кадри. Ето какво сподели той:
– Г-н Костов какво мислите за кадрите от университетите във Варна?
– През последните 4 години съм провел множество събеседвания с млади хора, завършващи във варненски университети. Много от тях са амбицирани да започнат работа. За жалост, реалните практични умения на повечето от тях са на много ниско ниво. Това им дава малки шансове за сериозен старт в кариерата и ги прави неконкурентни на пазара на труда.
– Защо смятате, че се получава така и при кои университети?
– Това е при почти всички университети във Варна с изключение на някои частни, които имат практическа програма за стажуване по време на обучение. В много по-малка степен са обхванати техническият и медицинският университет, които в същността си са профилирани. Обаче повечето кадри, които завършват Икономически университет Варна са изцяло неподготвени за пазара на труда. Самият факт, че почти никой от завършващите не работи по специалността си, е достатъчно красноречив.
– Какъв е проблемът според вас на ИУ Варна?
– Като цяло проблем ИУ – Варна няма. Проблемът е в образователната система и неконкурентния и архаичен начин, по който работи. Липсата на практическа подготовка и конкурентна самомотивация са в основата на бълването на „безполезни“ за пазара на труда кадри. Самата академична подготовка е на ниво, но в съвременните реалности е абсолютно недостатъчна. Самият университет се нарежда примерно на 4782 в един от ранкингите на класация на университетите, което е много назад, но задминава повечето български университети.
– Какво бихте посъветвали академичните ръководства за решаването на този проблем?
– Академичните ръководства са изключително затворени общества и не приемат реалностите на пазара. Бих ги посъветвал да говорят повече и директно с бизнеса, подчертавам открито. Да подобрят практиките и публичните си политики, поне доколкото могат в сегашната правна рамка. Да се стараят да не се ограничават до академичните изисквания и да бъдат отворени към постоянни промени.