Операторът, първи заснел с дрон Чернобилския реактор отвътре, с разказ за преживяното

От първо лице: Атомната електроцентрала отвътре

Дрон засне за първи път отвътре Чернобилски реактор. Това са единствените изображения на вътрешността на централата след най-мощната ядрена експлозия в историята през 1986 г. Жертвите от тази трагедия все още се изчисляват.

Боряна Черганова разговаря с оператора, заснел уникалните кадри от дълбините на централата.

Чарлс Рей обследва опасни и недостъпни за хората зони на реактори и централи по целия свят. Дронът Elios 2, който той управлява за компанията Flyability, се използва за действащи централи с ядрени отпадъци. В Чернобил влиза по молба на ръководството на централата.

Ето какво разказва той пред БНТ:

„Когато пристигнахме в Чернобил ни помолиха да направим реална инспекция, за да получат образ от 5-и реактор, който никога не е бил завършен. Те имаха нужда от доказателство, че няма запалимо оборудване или радиоактивни материали, складирани в този реактор по време на инцидента.

Бяхме помолени да прелетим с дрона, защото всички входове за достъп до дъното на реактора са или унищожени, или ръждясали и опасни. Така че не беше възможно да изпратят човек, който да влезе вътре безопасно.

Прелетяхме първо отвън, през помпената станция, за да видим дали е безопасно да влезем вътре. Това беше първият полет. После полетяхме там, където трябва да е бил реакторът и прелетяхме цялото разстояние до върха на обвивката и след това долу до охладителния басейн.

Видяхме, че охладителният басейн е изцяло празен, няма никакви остатъци от гориво, складирано или забравено.

Полетът ни нагоре е около 45 метра и след това надолу 40 метра.

Има малко радиация вътре в Чернобил, по повърхността на земята, но вътре в 5-и реактор няма. Когато отидохме там поставиха сензори за радиация на всички, които влязоха вътре. Ние можехме да следим, да чуваме, ако се установи радиоактивна среда. Бяха гайгерови броячи, които издават звук, ако е радиоактивно. Но така и не попаднахме на място, където радиацията да е твърде висока.

Ако поставите сензора на земята, започва да издава звук, но ако го вдигнете във въздуха не се активира, което значи, че е безопасно.

Четвърти реактор е използван по-малко от 3 години преди в нощта на 26 април 1986 г. няколко последователни взрива в ядрото му да изпратят в атмосферата огромно количество радиоактивна пара и ядрено гориво, засечени дори в Европа и Скандинавските страни. Все още се спекулира дали аварията е можела да бъде предотвратена“.

Чарлс Рей казва:

„Учили сме в училище за инцидента в Чернобил и знаех от обща култура, но гледах филма „Чернобил“, чак след като се прибрах от снимките.

Основната трудност при заснемането беше структурата на централата. Тя е изградена от бетон и това не позволява сигналът от дрона да се предава добре. Бетонът има свойството да абсорбира радиовълните, затова трябваше да сме внимателни да не изгубим връзка вътре. В Чернобил бяхме с късмет, защото покривът на реактора не е от стомана и така сигналът всъщност отскачаше от тавана и се връщаше обратно до дрона. Затова и успяхме да прелетим до дъното, независимо от големите бетонни стени и разстоянието между дрона и дистанционното управление.

По време на полета в реактора беше много лудо да видим място, което е изоставено за два дни, имаше сгради в централата, които по време на инцидента са застинали, а хората са напуснали внезапно. Много от вещите, с които хората са работели, все още си лежаха наоколо“.

Някои учени са категорични, че в следващите 24 000 години под стоманения саркофаг на авариралия реактор радиацията ще запази смъртоносните си нива, затова Чарлс Рей е изумен от гледката извън централата:

„Самият Чернобил е интересен с това как природата се е върнала обратно. Видяхме лисица, която си се разхождаше наоколо, видяхме коне, кучета, които се мотаеха или спяха – те си живееха там. Влязохме в място, което навремето е било стадион, сега е гора. За място, което е било мъртво за толкова години, сега видяхме как природата и животът са се върнали навсякъде… Това е много изненадващо, но и добър знак“.

По публикацията работи Снежина Раева