Става въпрос за горски площи между Ново Оряхово и Шкорпиловци, където къмпингуват хора с палатки и каравани. Някои от местните имат известни притеснения, че е възможно летовниците да изсичат дърветата и да причинят пожар. Според тях къмпингуващите в района стават все повече и повече с всяка изминала година. Имат опасения, че природата там не се пази достатъчно
Летовници с палатки и каравани са се настанили в гората между селата Ново Оряхово и Шкорпиловци на метри от морето. Местните хора са притеснени, че те секат дървета, а вечер палят огньове, от които може да тръгне пожар, предаде БНТ.
Институциите към момента не могат да налагат глоби, тъй като все още не е приета наредба, която регламентира свободното къмпингуване.
Живущ в района казва, че в последните години все повече хора къмпингуват в боровата гора край селото, която е държавна собственост. Според него много от летовниците не пазят природата.
„Палят се огньове. Има опасност да пламне гората, а това е лесозащитен пояс, който е засаден 50-те години. Сега, с лека ръка може да бъде унищожен“, тревожи се Веселин.
Проект за наредба, която определя местата, на които може да бъдат разполагани палатки, кемпери или каравани извън къмпингите има, но тя все още не е приета.
„Има един правен вакуум по отношение на това къде хората имат право на свободно къмпингуване и на какви изисквания трябва да отговарят тези места, за да могат да бъдат поставени каравани, палатки, кемпери“, обяснява Петър Харалампиев от Областна администрация – Варна за БНТ.
Теренът е в землището на община Долни чифлик. Оттам твърдят, че докато не бъде приета наредбата за дивото къмпингуване, са с вързани ръце.
„Към настоящия момент кметът на общината няма законови норми, с които да санкционира тези нарушители“, казва Тихомир Петров, юрисконсулт на Община Долни чифлик.
От областната администрация във Варна обещаха проверка, но и оттам потвърдиха, че къмпингуващите могат да бъдат санкционирани единствено за палене на огън и изсичане на дървета, но не и за разполагане на палатки и каравани в гората.
По публикацията работи: Пламена Сутева