Как бихме могли да помогнем на любимия ни човек, който е изпаднал в депресия

В една връзка депресията може да е много натоварваща. Някои двойки дори се разделят заради болестта. За партньора на депресирания тя също се оказва голяма тежест. Затова: говорете за депресията и мислете и за себе си

Депресията, казва Стефани, е като черна дупка в стомаха, която ти изсмуква цялата енергия, пишат Deutsche Welle.

„Понякога се чувствам така, сякаш съм облякла оловен гащеризон.“ Депресията я съпътства още от детството. Докато тя говори за това, годеникът ѝ Флориан внимателно я слуша. Той познава нейните проблеми. В началото е трябвало да се научи да се справя с болестта ѝ.

А подобно нещо никак не е леко за околните. „Разбира се, че ме натоварва“, казва Флориан. Но междувременно той е съумял да стане по-силен психически, така че депресията на партньорката му да не му се отразява зле и на него.

Когато се чувстваш виновен

Не всички обаче имат такъв късмет. Често пъти околните смятат, че носят отговорността за оздравяването на своя близък. Студия от 2018 година дори показва, че 73% от анкетираните развиват чувство за вина пред болните си партньори или роднини. Те очевидно смятат, че не правят достатъчно или че не познават достатъчно особеностите на болестта. Същото изследване сочи, че 84% от заболелите от депресия се изолират от всякакви социални контакти.

Симптомите на депресията са потиснато настроение, загуба на интереси и липса на мотивация, придружена от затруднения при взимането на решения. Всички те могат да се окажат огромно бреме за връзката между двама партньори. Нерядко се стига да раздяла, защото по време на депресия болните възприемат почти всичко около тях по съвсем различен, обикновено негативен начин. „Не бива в такъв момент да се взимат важни решения“, казва психоложката от университетската клиника в Лайпциг Кристине Румел.

Тя съветва както болните, така и близките им да търсят професионална помощ. Според оценки на Световната здравна организация (СЗО), около 280 милиона души в света живеят с депресия. Въпреки това все още има безброй социални предразсъдъци. Много от страдащите не говорят за болестта, а само един на всеки четирима получава адекватно лечение.

Често пъти болните от депресия просто нямат около себе си човек, пред когото да излеят душата си, да се освободят от бремето на тежките мисли и грижите, да споделят усещането си за срам и вина. Същото се отнася обаче и до партньорите на хората с депресия. Често пъти те предпочитат да носят цялото това бреме мълчаливо, докато светът им не се срине окончателно. А тогава вече не са в състояние да помагат и на засегнатите от болестта.

На някои места в Германия се предлагат програми, в които се оказва помощ едновременно на хората с депресии, но и на техните близки – на онези, които се грижат и помагат.

„Не давайте съвети!“

Различните хора имат различни стратегии как да помагат на заболелите си близки. Флориан казва, че по принцип се опитва да избягва негативните емоции. В това отношение му помага неговата склонност към рационално мислене. „Често се опитвам да погледна на темата възможно най-прагматично, просто да бъда до годеницата ми и да ѝ помагам с каквото мога. Много хора изпитват в подобни ситуации нуждата да дават добри съвети. Така правех и аз в началото“, казва той. „Но изречения като „Я се стегни!“ не помагат на засегнатите. Болестта не им дава възможност в подобен момент да бъдат оптимисти. Затова най-важната помощ, която могат да окажат околните, е да проявяват разбиране и да се опитват да приемат насериозно чувствата и вълненията на хората с депресия.“

По публикацията работи: Силвана Димитрова