„Галъп“ за нагласите на политически изследователи: Всички искат правителство, но никой няма желание

Такова е обобщението, което прави „Галъп интернешънъл болкан“, допитвайки се до новата вълна политически изследователи. Отправеният въпрос към всички тях е „Ще има ли правителство?“. Някои политически изследователи са на мнение, че 48-ия парламент ще работи трудно, изпълнено „със скандали и процедурни хватки“. Според други политическата криза се задълбочава с всеки изминал ден. Някои пък са на мнение, че партиите не желаят да носят отговорност за съставяне на правителство. Има и някои оптимисти, които смятат, че мнозинство може да се постигне с третия мандат чрез „неутрален компромис“

Правителство по-скоро няма да има. Изглежда, че политическите формации се подготвят за избори през следващата пролет. Това е бързото обобщение в мненията на изявените млади изследователи у нас, синтезирано от „Галъп интернешънъл болкан“.

Агенцията започна да пита изявените политически изследователи през 2021 г. по случай 30-годишния си юбилей. Годишнината отмина, но инициатива остава, а участниците стават още повече. Сред новите попълнения са политологът Тончо Краевски, изследователят и преподавател Радослав Илиев, политологът Ивайло Илиев и парламентарният репортер Ружа Райчев. Сега агенцията попита „Ще има ли правителство?“

Политологът Теодора Йовчева обобщава настроенията сред парламентарно представените партии така: „искаме да има правителство, но нямаме никакво желание“. Ружа Райчева допълва, че 48-то Народно събрание ще работи трудно, изпълнено „със скандали и процедурни хватки“. Атанас Радев го определя като „мъртвородено“ още от самото му започване, а „командното дишане е в ръцете на държавния глава“.

Според Дария-Лора Дачева политическата криза се задълбочава с всеки изминал ден, а ерозията на политическото представителство е сполетяла всички формации. Непоемането на отговорност от политическия елит е опасно, но той „продължава да се движи по сценария на Румен Радев“, допълва още тя. „Непоследователността, деидеологизацията и липсата на ясни позиции сред партиите и техните лидери“ са сред основните причини за недоверието на гражданите към политическия процес, пише Сергей Петров.

Събитията около избирането на председател на Народното събрание пък сa обрисували картината на „разпадащия се български парламентаризъм“, допълва Ивайло Илиев. Затова Тончо Краевски поставя въпроса дали изобщо ще има парламентарна република. Според него се очертават серия от предсрочни избори, в които трябва да се формират нови политически полюси. Ако не се случи, „парламентарната система няма да може да се разблокира“.

Юлиана Гальова пише, че партиите не искат да носят отговорност за съставяне на правителство. По тази причина, Антон Стоянов вижда единствено разиграване на „спектакъл“ в действията на политическите формации и очакване на по-добри възможности за управление през следващата година. Илия Елияс стига още по-далеч. Според него партиите са се превърнали в своеобразни религиозни култове, които „не водят дискурс в политическото поле, а спорят за квазирелигиозни догми“. Партиите се готвят за кратък парламент, а служебният кабинет – за дълго управление, обобщава Калоян Велчев.

Все пак, някои от младите изследователи отбелязват и реални възможности за съставяне на правителство. Яница Петкова смята, че мнозинство може да се постигне с третия мандат чрез „неутрален компромис“ – кабинет с ясна програма и срок на действие, съставено от експерти и без политически цвят. Подобно правителство ще е нетрайно, но ще се създаде под страха от непредвидими последици, ако страната влезе в изборна спирала, отбелязва Кристиан Стефанов.

Стефанов допълва, че възможност за формиране на по-стабилно мнозинство ще има, когато разделението „статукво-промяна“ намалее още повече за сметка на разделението „евроатлантизъм – евроскептицизъм“. В тази логика разглежда събитията и Радослав Илиев. Според него по-стабилно правителство ще има след следващи предсрочни избори, защото формиращото се вече усещане за безнадеждност ще позволи компромис на евроатлантическа основа – „между „евроатлантическите правоверници“ (ДБ и ПП) и „евроатлантическите грехоизкупници“ (ГЕРБ и ?ДПС), а може би и с непоисканата, но самопредлагаща се подкрепа на „историческите евроатлантически греховници” от БСП“.

По публикацията работи: Пламена Сутева